Джеймс Патерсън - Спасителят

Брийн вдигна ръце, сякаш да се предпази от гнева й:

— Аз всъщност ти правя комплимент, а ти… За мен в тази работа какво ще има?

— Най-големия трамплин в кариерата ти — отвърна Ели.

Брийн се изсмя весело, допи кафето си и смачка чашката в ръка.

— Добре тогава, слушам те.

— Стратън е заповядал да убият Тес Маколиф — започна Ели, вперила поглед в него.

— Знаех си, че ще започнеш с това — изхъмка Брийн.

— Но онова, което вероятно не знаеш, е, че тя се казва Марти Милър. И причината, поради която не си открил нищо за нея, е, че тя е от Австралия. Била е проститутка, наета да свърши една работа. Стратън .

— И откъде я имаш цялата тази информация? — невярващо я погледна в очите Брийн.

— Няма значение — отвърна Ели. — Ти също можеш да се сдобиеш с нея. Обаче онова, което има значение, е, че Денис Стратън е имал връзка с момичето и че твоят отдел е знаел за това, но не си е мръднал пръста. И че той е убил жена си в отговор на нейните действия, приписвайки всичко на нея и телохранителя й.

— Убил е жена си? — Очите на Брийн блеснаха. — В отговор на какви действия?

— За това, че тя му е скроила номер с помощта на Тес. Лиз е искала да го напусне. Стратън я е умъртвил, за да се отърве от нея и да отклони подозренията от себе си.

— Едно нещо все още не ми е ясно — промълви Брийн предпазливо. — Ти каза, че нашият отдел знаел за тази връзка между Стратън и Тес. Би ли ми обяснила малко по-подробно?

— Денис Стратън е бил виждан в „Бразилиън Корт“ на няколко пъти с Тес. Когато бях в дома му, забелязах тетка за голф, подобна на онази, намерена на местопрестъплението. Лично показах снимката му на целия персонал на хотела. Полицейското управление в Палм Бийч го знае много добре.

Озадаченото изражение на Брийн изненада Ели.

— Това не би трябвало да те учудва, Карл. До теб тази информация не стигна ли?

— Мислиш ли, че ако разполагахме с нея, нямаше да я проверим? Не смяташ ли, че щяхме да му скрием шапката на Стратън? Уверявам те, Лоусън също мрази този кучи син така, колкото теб. — Брийн я погледна настойчиво. — Само че кажи ми кой е бил този, дето е трябвало да предаде тази информация?

Ели не отговори. Гледаше го със същото озадачено изражение. В гърдите й се надигна отвратително усещане, сякаш изведнъж й се доповръща. Всичко се бе променило. Изпитваше чувството, че се хлъзга надолу все по-бързо и по-бързо и не може да се спре.

— Забрави, Карл — смотолеви тя, прехвърляйки в главата си всичко, което знаеше по този случай, чак до самото му начало.

Нещата току-що се бяха променили изцяло.

Полетът до Флорида бе дълъг и спокоен. Двамата с Родригес едва бяхме разменили по няколко думи. Бях погребал брат си. Видях се с баща ми може би за последен път. Все доста разтърсващи събития.

Имах името на човека, виновен за смъртта на брат ми и на най-близките ми приятели.

На излизане от терминала забелязах, че Ели ме чака. Тя бе застанала встрани от обичайната шумна тълпа посрещани, очакващи да прегърнат близките си под яркото слънце на Флорида. Май беше на работа, защото бе стегнала косата си отзад на опашка и облякла черен костюм. Усмихна се, като ме видя, но изглеждаше така, сякаш бе прекарала тежък ден.

Хектор Родригес клекна до мен и ми свали проследяващото устройство от глезена. Стисна ми ръката и ми пожела късмет.

— Вече си пак проблем на ФБР — каза той и се отдалечи.

Ели ме гледаше изпитателно. Усетих я как долавя стреса, изписан вероятно на лицето ми.

— Добре ли си? — попита тя най-сетне.

— Чудесно — излъгах аз. После се огледах да видя дали някой не ни наблюдава и я притиснах към себе си. — Нося новини.

Усетих лицето й върху гърдите си.

— Аз също имам новини, Нед.

— Знам кой е Гаше, Ели.

Очите й се разшириха леко. Тя кимна.

— Хайде, ела да те закарам до къщи.

Очаквах да подскочи от изненада, когато по пътя към Соли й казах името, дадено ми от баща ми. Но тя мълчаливо зави към „Окичоби“.

— Полицията от Палм Бийч не е проследила връзката към Стратън — каза тя, докато спираше.

— Нали си им казала? — изненадано я погледнах аз.

— Да — кимна Ели. — Или поне си мислех, че съм ги предупредила.

Мина цяла секунда, преди да разбера какво намеква.

Никога не бях се замислял какъв гняв изпитвам, докато се бях крил от властите, опитвайки се да докажа, че съм невинен. Обаче сега всичко се надигна изведнъж като буря, която не можех да сдържа: Стратън винаги е разполагал с вътрешен човек, той държеше картите…