Джеймс Патерсън - Спасителят

Ръцете ми се плъзнаха по гърба й и потънаха под полата й. Дръпнах ципа и й помогнах да се измъкне от нея.

Вдигнах я на ръце и я сложих леко на леглото. После си изритах боксерките. Тя повдигна кръста си и грациозно се измъкна от гащичките си.

Надвесих се над нея и погледите ни се впиха един в друг. Всяка клетка в тялото ми крещеше от желание за това невероятно момиче. Кожата й бе мека и гладка, моята — влажна и гореща. Тя бе гъвкава, стегната — мускулите на ръцете и краката й трескаво се свиваха, докато се мъчеше да се увие около тялото ми като лиана.

— Не мога да повярвам, че това се случва — едва прошепнах аз.

Когато проникнах в нея, Ели изплака — прекрасен звук — и се вкопчи в ръцете ми с все сила. Бе толкова дребна и лека, че можех спокойно да я повдигна. Залюляхме се, заслушани в прибоя отвън. Помислих си: „Гаден късметлия! Ето, това прекрасно момиче рискува всичко за теб, след като надникна в душата ти и видя онова, което никой друг не пожела да види.

И сега какво ще правиш? Как ще успееш да я задържиш?“

Прозорецът бе отворен, луната светеше, а бризът от морето леко ни галеше по разгорещените тела. Бяхме се сгушили един в друг и не можехме да помръднем от изтощение.

Не само от правенето на любов, но и от стреса, и от всичко, което ни се струпа на главата. А лично за мен и от факта, че Ели е в прегръдките ми. Изпитвайки усещането, че все още съм твърде далеч от предстоящия процес, я попитах:

— Е, и сега какво ще правим?

— Ще правиш това, което ти каза Сол — отвърна тя. — Ще си намериш добър адвокат. И поне този път не върши глупости. Погрижи се за процеса. С това, което имат срещу теб, Нед, с чистото ти досие, очаква те може би не повече от година, а в най-лошия случай — осемнадесет месеца затвор.

— Ще ме чакаш ли? — попитах я аз с едва доловима усмивка.

Ели сви рамене.

— Освен ако не налетя на някой друг такъв случай. С тази работа човек никога не знае.

Разсмяхме се и аз я притеглих към себе си. Но вече ми бе станало ясно, че мислите ми бяха другаде. Отивах зад решетките, а Стратън си бе свършил работата без грешка.

— Отговори ми на един въпрос. Вярваш ли, че ченгетата от Палм Бийч ще успеят да се оправят с тази каша? А Лоусън и Морети? А твоята служба, Ели?

— Може би все пак има един човек, на когото мога да вярвам — каза тя. — Един от детективите в Палм Бийч. Той не е притиснат от Лоусън, нито пък от Стратън.

— Аз също имам един коз — добавих. Тя надигна глава и ме погледна с широко отворени очи. — Баща ми…

— Баща ти? Не си казал за него на полицията?

Поклатих глава.

— Не. А ти?

Ели продължаваше да ме гледа с празен поглед. Нищо не отговори, но по изражението на лицето й разбрах, че е премълчала за него.

— Мисля, че нещо изпускаме — рече тя, без да сваля очи от моите. — Какво каза Лиз в колата? „Само една картина е открадната“. И още: „Ти си специалист по изкуствата. Помисли защо непознатият нарича себе си Гаше“.

— Какъв е този Гаше? Какво му е толкова известното?

— Това е една от последните картини, рисувани от Ван Гог. През юни 1890 година, само месец преди да се застреля. Гаше е бил лекар, който трябвало да спре самоубийствената му наклонност в Овер. Видя картината, нали? Възрастен мъж, седнал на маса, с таке, подпрял глава на ръката си. На преден план са тези негови тъжни, сини очи…

— Спомням си я — прекъснах я аз. — Дейв ми беше оставил една книга с репродукция на тази картина.

— Очите му са толкова отнесени и така запомнящи се — продължи Ели. — Пълни с болка и разбиране. Всички смятат, че именно у тях може да се разчете предсказание за самоубийството на Ван Гог. Платното е било купено на търг от един японски бизнесмен през 1990 година за над осемдесет милиона. Най-високата цена за произведение на изкуството по онова време.

— Пак нищо не разбирам. Стратън не е имал нито един Ван Гог.

— Така е — кимна Ели. В погледа й изведнъж просветна разбиране. — Освен ако…

Седнах в леглото и я загледах напрегнато.

— Открадната е само една картина — повтори замислено тя.

— Ще ми кажеш ли какво ти дойде наум?

Ели ми се усмихна.

— Той още не е победил, Нед. Поне не напълно. Картините все още не са у него. — Тя отметна чаршафите от себе си. Очите й се усмихваха. — Както Соли казва, имаме работа за вършене.

Два дни по-късно получих разрешение да отлетя за Бостън. Но не заради баща ми. Тялото на Дейв най-сетне бе освободено от полицията. Щяхме да го погребем в местната църква „Света Ана“ в Броктън.