Джеймс Патерсън - Спасителят

— Свободен съм да си тръгвам, нали? — казах аз с мрачна усмивка.

— О, да, и още как! — изкиска се той. — Чакат те горе в джакузито за масаж. Да не си забравиш халата.

Тримата ме отведоха на горния етаж и ме тикнаха в малка стаичка за провеждане на разпити. Само маса и три стола. Едната стена бе с голямо огледало, което от другата страна сигурно бе прозрачно.

Оставиха ме сам и аз зачаках. Минаха десет минути и напрежението ми започна да расте. Най-сетне вратата се отвори и в стаята влязоха две ченгета.

Единият бе Лоусън от полицейското управление в Палм Бийч. Същият висок и белокос детектив, който вчера присъстваше на сцената с предаването ми у Стратън. Другият бе нисък, широкоплещест мъж със синя риза и тъмен костюм. Той ми показа картата си, като че ли очакваше да се изненадам от трите букви.

Специален агент Джордж Морети от ФБР.

Шефът на Ели.

— И така, господин Кели, какво да правим с вас? — попита Лоусън, намествайки се с усилие в един от столовете срещу мен.

— В какво ме обвинявате? — попитах го аз.

Той заговори със спокойно провлачване на думите:

— А какви обвинения мислите, че трябва да ви отправим? Вие ни предоставихте за избор кажи-речи целия наказателен кодекс. Да видим. — Той направи справка с лежащата пред него папка. — Убийството на Тес Маколиф. На вашите приятели. — Той отново сведе поглед в папката. — Майкъл Кели, Робърт О’Райли, Барнабъс Флинт, Даян Линч.

— Не съм извършил нито едно от тях…

— Добре тогава, план Б — кимна Лоусън. — Кражба. Междущатски трафик на крадена стока, съпротива при арест… Смъртта на някой си Ърл Ансън… В Броктън.

— Той уби брат ми — повиших тон аз. — И се опита да ме намушка и удуши. Вие какво бихте направили на мое място?

— Аз ли? Преди всичко никога не бих се забъркал в тази каша, господин Кели — отвърна ченгето. — И просто за протокола, по оня нож открихме вашите отпечатъци, а не неговите…

— Трябва да ти кажа, че яко си загазил — обади се агентът от ФБР и дръпна един стол. — Две неща могат да ти спасят задника. Първо, къде са картините? И второ, каква е връзката на Тес Маколиф с всичко това.

— Картините не са у мен — извиках аз! — И Тес няма нищо общо с тези истбрии, запознах се с нея на плажа.

— О, има общо тя, има… — закима Морети с вид на човек, от чието внимание нищо не се изплъзва. — И виж какво, синко, ако не бъдеш откровен с нас, от този момент нататък целият ти живот, какъвто го знаеш досега, ще ти остане само един спомен. Знаеш ли какво е да си във федерален затвор, Нед? Там плажове няма, синко, нито пък плувни басейни, за които да се грижиш.

— Ама аз съм абсолютно откровен с вас — прекъснах го. — Тук някъде да виждате адвокат? Искал ли съм да ми доведете адвокат? Да, вярно е, че се канехме да задигнем картините. Моята работа беше да задействам няколко алармени системи в Палм Бийч. Проверете . При вас са пристигнали доклади за няколко взлома, станали непосредствено преди кражбата, нали? Мога да ви дам адресите. И не съм убил приятелите си. Но смятам, че това вече го знаете. Дий ми се обади, че картините не били там. Някой ни беше скроил номер. Някой, на име доктор Гаше . Казаха ми да отида в къщата в Лейк Уърт и докато се добера дотам, заварих всички мъртви. Изплаших се. И побегнах. Може и да съм сбъркал. Просто видях как изнасят приятелите ми от детинство в найлонови чували. Сигурно всеки би постъпил като мен в подобна ситуация.

Агентът от ФБР ме изгледа с присвити очи, сякаш искаше да каже: „Стига с тези тъпотии, хлапе. Нямаш дори представа какви проблеми мога да ти създам“.

— Освен това — обърнах се аз към Лоусън, — дори не ми задавате правилните въпроси.

— Окей — сви рамене ченгето, — кажи ми тогава кои са правилните въпроси.

— Като например кой друг е знаел, че картините ще бъдат откраднати? — И кой ме е проследил до апартамента на Тес Маколиф? Кой е изпратил оня боклук в Бостън да убие брат ми? И кой е Гаше?

Двамата се спогледаха за няколко секунди, после агентът от ФБР се усмихна:

— А някога да ти е хрумвало, Нед, че това е, защото знаем отговорите на тези въпроси?

Приковах поглед в лицето му. Чаках го да мигне. Знаели са! Те са били наясно, че не съм убил никого! Прибраха ме, сега ме въртят на бавен огън, а в същото време знаят, че не съм посегнал нито на Тес, нито на Дейв. Те дори са знаели кой е Гаше! Колкото повече агентът се бавеше да отговори, толкова повече се засилваше увереността ми, че ще каже: „Твоят баща е доктор Гаше“.