Джеймс Патерсън - Спасителят

— Аз бях с нея само преди два часа — заговори Ели на Брийн. — Тя ми каза всичко. Как организирала любовната връзка, за да дискредитира мъжа си и как той разбрал. Как той бил замесен в кражбата на собствените си картини. Направете проверка в „Бразилиън Корт“. Покажете му снимката и ще видите. Стратън е бил с Тес Маколиф. Попитайте го какво е имала предвид Лиз, когато ми довери, че е била открадната само една картина .

В стаята се възцари мъртва тишина. Брийн впери поглед в Стратън. Той се заозърта, готов да избухне.

— Лиз може би е знаела нещо за картините — каза Лоусън. В ръката си държеше пистолет в найлонова торбичка. — Това е берета, трийсет и втори калибър… — добави той. — Същия пистолет са използвали и при убийствата в Лейк Уърт.

Той погледна към Брийн.

Стратън отново седна. Лицето му бе пребледняло като платно.

— Не вярвате, нали? — каза Ели. — Мислите, че Лиз Стратън е откраднала картините? Че тя е избила всичките тези хора?

— Или приятелчето й — кимна към трупа на телохранителя Лоусън. — Ще видим…

— Дълбоко се лъжете — продължи Ели, вперила поглед в лицето на Стратън, по което бавно бе плъзнала подигравателна усмивчица. — Договорихме се с Лиз да дойдем тук, за да ни разкаже всичко. И именно заради това сега е мъртва.

— Говорите в множествено число, специален агент Шъртлеф — обади се най-сетне Лоусън. — Имате ли нещо против да ни осведомите кого още имате предвид?

— Има предвид мен — чу се глас откъм вратата.

Всички рязко се извърнаха.

В стаята бе влязъл Нед.

— Това е самият Нед Кели! — смаяно продума Лоусън.

Двама полицаи ме сграбчиха и ме тръшнаха на пода. Нечие коляно се заби в кръста ми, ръцете ми бяха извити назад. След това около китките ми щракнаха белезници.

— Днес следобед се предадох на агент Ели Шъртлеф — казах с притисната в пода буза. — Днес тя се срещна с Лиз Стратън, която имаше намерение да свидетелства срещу мъжа си. Лиз не се е самоубила, както и аз не съм убил Тес Маколиф. Агент Шъртлеф ме доведе тук, за да се видя със Стратън и да му кажа всичко това, след което да се предам.

Все още притиснат към пода от единия полицай, вдигнах поглед към Ели с примирено изражение. Тя също ме гледаше, без да разбира нищо. Очите й сякаш питаха: Защо, Нед? Ченгето ме вдигна за яката и ме изправи на колене с ръце зад гърба.

— Обади се по радиото! — заповяда Лоусън на един млад цивилен полицай. — На ФБР също. Кажи им, че току-що сме задържали Нед Кели.

Заведоха ме до една от патрулките, блъснаха ме вътре и вратата се хлопна зад гърба ми. Хвърлих един последен поглед към Ели, но тя не ми махна с ръка. Нищо — само стоеше и гледаше.

След по-малко от петнайсет минути вече бях в предварителния арест на полицейското управление в Палм Бийч. Бях претърсен, сниман и захвърлен в една от килиите. Наоколо цялото учреждение бръмчеше развълнувано. Всички протягаха шии да ме разгледат.

Все още не ми бяха представени никакви обвинения. Предполагах, че полицията искаше първо да си изясни ситуацията. Знаех, че не разполагаха с нито една улика, свързваща ме пряко с което и да било от убийствата, с изключение на оня тип, който затри брат ми в Бостън.

Всъщност те не се държаха кой знае колко зле с мен. Полицаите от Палм Бийч бяха доста добри момчета и дори ми разрешиха да се обадя по телефона в Бостън, за да намеря баща си. Телефонът вдигна майка ми. Той не си бил вкъщи.

— Слушай, мамо, трябва да му кажеш да дойде. Животът ми виси на косъм. — Тя се поколеба малко, после заплака. — Просто го помоли, той знае, че съм невинен.

Сетне си седнах на задника и зачаках да видя какво ще се случи по-нататък.

В тишината на килията всички събития, случили се напоследък, връхлетяха съзнанието ми. Мики, Боби, Барни и Дий. Ужасяващият начин, по който бяха загинали. Помислих и за бедната Тес. За Дейв — също. Толкова много жертви. И всички избити от Гаше? Кой, по дяволите, беше тоя тип? Аз бях в затвора, а той — на свобода.

Някак си не изглеждаше справедливо.

Нахраниха ме. Дадоха ми едно одеяло и чаршаф. Седнах на един от наровете и така прекарах една цяла самотна нощ. Дойде ми наум, че вероятно ми предстояха още много такива. По коридора непрекъснато отекваха шумове — дрънчаха врати, някой повръщаше.

Чак на сутринта се сетиха за мен. Дойде същият едър чернокож полицай, който вчера ме доведе тук. С него имаше още двама.