Джеймс Патерсън - Спасителят

Знаеше, че Морети няма да си мръдне пръста да направи нещо по връзката на Стратън с Тес. Вече кръгът с мишената бе изрисуван върху гърба на Нед. Пръстови отпечатъци, връзка с жертвите, отвличане на федерален агент.

Бъди добър и послушен служител , каза си Ели. Както Морети спомена, този случай с Тес Маколиф не беше дори техен.

Наум й дойде нещо, нещо, което дядо й обичаше да казва. Той бе един от онези самоутвърдили се мъже, водил безкрайни битки с мафията през трийсетте години. Викаше им „отрепки“. И бе превърнал малкия цех за производство на блузки в голяма фирма за спортно облекло. Та дядо й обичаше да казва:

Когато животът те натика в ъгъла на ринга с юмруци, измъкни се оттам с помощта на собствените си юмруци!

Ели бе сигурна, че онова копеле Стратън има пръст в цялата тази работа. Както в кражбата на собствените си картини, така вероятно и в убийството на Тес. Само как й се надсмиваше, сякаш я предизвикваше да се заеме с него: Хайде да те видя дали можеш да откриеш нещо за мен!

Затова открий нещо , помисли си Ели. Тя завлече каяка до предната веранда на бунгалото.

Измъкни се с помощта на собствените си юмруци.

Все още в плътно прилепналия по нея неопренов костюм, Ели изми солената вода от корпуса на лодката.

Да, но тя работеше във ФБР, а не в някаква си фабричка за блузи. Тук имаше единоначалие. Работата й бе строго определена. Имаше шеф, пред когото да се отчита. Така че тук не ставаше въпрос за интуиция, която да следва, а за хора.

Това бе кариерата й.

Ели облегна каяка на стената и си събу гуменките, изтърсвайки морската вода от косата си. Тази твоя екзотична специалност, дето я имаш, ще бъде чиста загуба , бе изсумтял Морети. Губеше контакта с него с всеки изминал ден. А и с Нед. Защо се бе захванала с това нещо?

— Какво искаш да направиш? — промърмори тя, клатейки глава отчаяно. — Да си разрушиш кариерата заради това момче ли?

В този миг зад гърба си чу глас, който й изкара акъла. Ели се обърна стреснато.

— Внимавай какво си пожелаваш, Ели… Не знаеш какво може да ти докара приливът.

— Господи, Нед — тя впери в него широко отворени очи.

Или поне приличаше на Нед — къса, тъмна коса и четиридневна брада.

— Не се плаши — вдигна ръце той. — Кълна се, че този път няма да има отвличания.

Ели не бе уплашена, а просто ядосана. Този път реши да бъде по-предпазлива. Професионалният й инстинкт надделя и погледът й крадешком се плъзна към кобура й, провесен на закачалката в кухнята. Този път, зарече се тя, аз ще командвам положението.

Тя се втурна към кухнята, но Нед се спусна след нея и я хвана за ръката.

— Ели, моля те…

Тя се извърна и невъздържано изкрещя:

— По дяволите, Нед, какво търсиш тук?

— Ами като се има предвид цялата тази реклама, дето ми я направихте, офисът ти не ми се стори подходящо място за срещи. — Той потисна с усилие усмивката си.

Ели се опита да се отскубне, но Нед я държеше здраво.

— Трябва да поговорим, моля те, само ме изслушай.

В този миг Ели не посмя да си признае, че й е приятно, задето все пак той е жив и здрав. Че е тук. Чувствайки ръцете му в плътно прилепналия по тялото й неопренов костюм, тя усети да я обхваща някаква неловкост. Дори започна да се изчервява.

— Какво, по дяволите, правиш, Нед?

— Доверявам ти се, ето това правя. Показвам ти новия си облик. Какво ще кажеш?

— Ще кажа, че като излезеш от затвора, ще бъдеш първи кандидат за филм на ужасите. — Тя се задърпа от ръцете му.

Нед отпусна хватката си.

— Имах предвид какво ще кажеш и ти да ми се довериш.

Ели го гледаше ядосано. Все още искаше да се спусне към оръжието, но нещо й подсказваше, че той дори няма да се опита да я спре.

— Трудно е да ти се довери човек, Нед. Всеки път, когато го направя, някой, който е свързан с теб, се оказва мъртъв. Просто не бива да идваш по този начин. В края на краищата аз съм агент от ФБР, а не твой душеприказчик. Какво, по дяволите, те кара да си мислиш, че няма да те арестувам?

— Едно нещо — отвърна той, пускайки ръката й. — Мисля, че ти ми вярваш.

Ели погледна още веднъж крадливо към пистолета, но разбра, че това вече няма значение. Нед бе прав — тя наистина му вярваше. Впери изпитателен поглед в очите му.

— Ти ли си убил онова момиче, Нед?

— Тес ли? — Той поклати глава. — Не.

— А с брат ти какво стана?

— Имах среща с него, след като се бях видял с баща ми. Но брат ми вече бе убит, когато отидох там. Моят брат, Ели. Беше го затрил този, който е чакал мен. И замалко не ме прободе с нож. Някой го е изпратил. Защото си мислеше, че картините са у мен. Все още дори не знам кой е той.