Джеймс Патерсън - Спасителят

— Името му е Ансън. Рекетьор от Южна Флорида с цял километър дълго досие.

— Ето, виждаш ли… Това доказва, че някой го е изпратил от тук .

Ели присви очи:

— Нали ти живееш в Южна Флорида?

— Наистина ли мислиш, че го познавам? — Нед бръкна в джоба си и извади сгънат на две лист. — Виж, имам нещо за теб.

Тя веднага позна страницата, откъсната от книгата. Д-р Гаше на Ван Гог.

— Дейв се бе опитал да ми покаже точно това, но го убиха. Не се е опитвал да ме предаде, а да ми помогне , Ели. — Очите на Нед бяха като на някое безпомощно и молещо за помощ дете. — Нямам къде другаде да отида. А Гаше наистина съществува . Ти трябва да ми помогнеш да го намеря.

— Аз съм федерален агент, Нед, не разбираш ли? — Тя го докосна по ръката. — Съжалявам за брат ти. Но мога да ти помогна само ако се предадеш.

— И двамата знаем, че за това вече е късно. — Нед се облегна на верандата. — Всички смятат, че аз съм взел картините. При Тес, при Дейв… оставил съм отпечатъци навсякъде. Искаш ли да знаеш истината, Ели? Тук вече не става въпрос да докажа невинността си. Този, който е изпратил оня кучи син да убие Дейв, е търсел картините. И двамата знаем, че никой няма да продължи да търси, ако съм ви в ръцете.

— Но погледни реално на нещата, Нед! — Ели усети, че очите й се навлажняват. — Не мога да се присъединя към теб. Аз работя във ФБР.

— Реално ли? — Нед сякаш се смали пред погледа й. — Да не мислиш, че всеки ден не се събуждам, питайки се дали това е реалност? — Той отстъпи към края на верандата. — Сгреших, като дойдох тук.

— Нед, моля те, не бива да се връщаш там.

— Трябва да разбера кой ни натика в този капан, Ели.

Нед скочи от верандата и Ели усети как сърцето й заби лудо. Не искаше той да си тръгва. Ала какво да направи? Да изиграе един театър с пистолета?

Той се спря на улицата и й намигна. Тя все още стоеше неподвижно в мокрия си костюм. После погледът му се плъзна към каяка.

— Чудесно корабче. Каква марка е, „Биг Як“ ли?

— Не — поклати глава Ели. — „Скрамблър“. Три на шейсет.

Той кимна одобрително. Нали беше спасител, сети се тя. После Нед си тръгна в сгъстяващия се мрак, но Ели извика след него:

Той се извърна. Двамата застинаха така за секунда, вперили погледи един в друг.

— Каквото и да казват, повече те харесвах с руса коса — рече му тя.

Когато Денис и Лиз Стратън даваха прием, се канеха само хората от хайлайфа или поне онези, които те смятаха за хайлайф.

Ели едва беше влязла, когато модно облечен сервитьор й поднесе поднос с намазани с хайвер хапки и тя се оказа лице в лице с някои от най-видните хора на изкуството в Палм Бийч. И с онези, които се смятаха за такива. Рид Барлоу, който имаше галерия на Уърт Авеню, под ръка с ослепителна блондинка в червена рокля с дълбоко деколте. В лицето на внушителната дама с побелелите коси Ели позна собственичката на най-ефектната колекция в града. Тя от своя страна също бе с подобаващ „придружител“ — добре загорял от слънцето мъж на половината на годините й. Ели изпита леко неудобство от присъствието си в това пищно общество. Всички жени бяха облечени в маркови рокли с бижута от световноизвестни модни къщи, а тя бе в най-обикновена черна рокля, с метнато върху раменете ефирно кашмирено шалче. Единственото й бижу бяха диамантените обеци, оставени от баба й. Но тук едва ли някой щеше да ги забележи.

Тя се промъкна по-навътре. Шампанското се лееше като река кажи-речи от всеки ъгъл. „Магнум“ от Кристал, за което Ели знаеше, че струва няколкостотин долара бутилката. В тялото на изваян от лед лебед имаше огромна, пълна догоре с хайвер, купа. В къта опъваха струните един квинтет от Флоридската филхармония. Фотограф от Шайни Шийт сновеше между хората и караше дамите да показват най-ослепителните си усмивки. Всичко това за благотворителни цели, разбира се.

Ели зърна Върн Лоусън, началника на детективите в Палм Бийч, да стои сковано в края на тълпата, втикнал в ухото си миниатюрна слушалка. Вероятно мозъкът му в момента пушеше от усилие да разбере какво прави тя тук. А покрай стената бяха застанали поне петима мъже с рамене като гардероби, облечени в смокинги, сложили чинно ръце зад гърбовете си. Стратън май бе наел като охрана половината свободна от дежурство полиция от Палм Бийч.

В коридора, водещ към хола на Стратън, шумеше малка тълпа. Ели се запъти натам да види за какво бе целият този шум.

И едва не възкликна от изненада.

Тя се взираше право в една от работите на Матис, която бе може би най-яркият представител от неговия кубистичен етап — Натюрморт с цигулка . Ели вече бе виждала картината в Музея за съвременни изкуства в Ню Йорк. Бе дочула, че напоследък сменила набързо няколко собственици в частно договорени продажби. Но като я видя тук, окачена на стената в дома на Стратън, тя изпита внезапен гняв. Ето защо я бе поканил мръсникът, опитваше се да й натрие носа.