Джеймс Патерсън - Спасителят

— Виж! — Ели извади найлоновата торбичка с черната тетка за голф, взета от стаята на Тес Маколиф. — Забелязваш ли това нещо, Джордж? Когато разпитвах Стратън у тях, той извади от джоба си също такава тетка. Те са от международния голф клуб на Тръмп. Стратън членува в този клуб. Тази тетка го свързва с мястото на престъплението.

— Заедно с още двеста души — изръмжа Морети. — Чувам, че и Руди Джулиани 7 7 Бившият кмет на Ню Йорк. — Б. пр. бил член на този клуб. Случайно да искаш и него да привикам?

Ели кимна.

— Защо не, ако е имал някаква връзка с Тес Маколиф!

Ели отвори папката си и сложи снимката на Денис Стратън на бюрото му.

— Ходих до „Бразилиън Корт“ и показах тази снимка на персонала. Стратън се е познавал с нея. Дори нещо повече — имали са връзка.

Морети я гледаше втренчено, но сякаш не чуваше думите й.

— Разкарваш се из място на престъпление, което дори не е в твоята юрисдикция, и показваш снимката на един от най-видните граждани на Палм Бийч? Мислех, че сме се разбрали, Ели. Няма да ходиш да гледаш трупове, а ще се занимаваш с картините.

— Но те са свързани, Джордж. Картините, Стратън и Тес Маколиф. Един от сервитьорите го позна. Имали са интимна връзка.

— И в какво искате да го обвиня, специален агент? В изневяра ли ?

Морети заобиколи зад гърба й и затвори вратата към кабинета си. После се върна зад бюрото си и опрял ръце на него, се надвеси над Ели като разгневен директор на училище.

— Денис Стратън не ти е някое пънкарче, което можеш да притиснеш до стената без истински доказателства! Ходила си в „Бразилиън Корт“ в нарушение на заповедта ми, по случай, който дори не е наш. Ти още в началото се захвана с този човек. А сега даже искаш да го арестувам. И то за убийство!

— Та той е имал връзка с жертвата.

— Нещо май не мога да те разбера, Ели. При заподозрян извършител, който те държа на мушка сума ти време в Бостън, чиито отпечатъци са навсякъде и на първото, и на второто местопрестъпление, ти обвиняваш Стратън! Чий брат се оказа мъртъв и кой е бил с оная мацка Маколиф в деня, в който е била убита? Денис Стратън, така ли?

— Защо му трябва на Кели да убива момичето? Той е бил влюбен в нея, Джордж. Стратън лъже. Скри от нас, че се познава с жертвата. Изобщо не спомена нищо за нея, когато полицията бе в дома му.

— Откъде знаеш, че не е казал нищо на полицията? Да не си чела докладите им? — Той изпръхтя ядосано.

— Ще се обадя на полицията в Палм Бийч. Имаш ми думата. Става ли така? Трябва да свикнеш с мисълта, че агенциите, натоварени да вършат това, си гледат работата. Същото прави и ти — гледай си своята работа.

— Да — кимна Ели. Повече от това нищо не можеше да направи.

— Само още едно нещо — каза Морета, прегръщайки я през раменете, докато я изпращаше към вратата.

— Ако още веднъж дойдеш при мен с подобно предложение, следващата ти работа ще бъде да раздаваш глоби за неправилно паркиране по Колинс Авеню. Ето тогава вече ще можем да кажем, че тази твоя екзотична специалност е била чиста загуба на време. Нали, специален агент Шъртлеф?

Ели тикна папката под мишница.

— Да, сър — отвърна тя, — чиста загуба.

Ели насочи каяка по надигналата се срещу нея вълна, прехвърли я и подготви лодката за следващата.

Бе прекрасна водна планина и тя с умели движения се закатери по мощния й гръб, изчаквайки подходящия момент.

После с рязко движение на греблото се изкачи почти до ръба й. За секунда увисна там, сякаш бе в безтегловност, после се хлъзна назад с извилата се над главата й водна маса, като изстреляна от катапулт. В лицето я бръснаха студени пръски.

Бе вътре във вълната, като в тръба. Ето това се казваше да уцелиш десетката. В този илюзорен покой, изчаквайки вълната да се разбие, тя се чувстваше сто процента жива.

Накрая водната планина се разби над главата й с грохот. Каякът изхвърча със забит в небето нос, после се отпусна във водата от другата страна на вълната. Ели загреба обратно към брега. Следващата вълна я блъсна в гърба и меко я изкара чак до плажа. Тя се изправи на пясъка, издърпа лодката и изтри солената вода от лицето си.

Запита се дали да не направи още един тур, но после издърпа лодката от фибростъкло по пясъка, взе я под мишница и пое към двустайното бунгало, което бе наела в Делрей.

Тези късни рейдове в морето след работа, по време на прилива, бяха единственото време, през което Ели можеше да остане сама със себе си. Да се откъсне от работата и наистина да се отдаде на мислите си. Ето това му бе хубавото на преместването тук — имаше си свой собствен свят, в който да се оттегли и да помисли, когато нещо я притесняваше. А в момента й се струваше, че всичко я притеснява.