Джеймс Патерсън - Спасителят

Можеше да намеря, но ако го направех, всеки щеше да си каже, че наистина съм избил моите най-близки приятели. А тогава кой щеше да се погрижи за истинския им убиец? Затова ми дойде наум, че може би ще е най-добре да се върна във Флорида, където всъщност започна всичко.

В това като че ли имаше някакъв смисъл. Щях да покажа на ченгетата, на ФБР, на целия свят, че не съм го направил. Ще си призная, че съм затрил само оня убиец, там, в Бостън.

След ден издрънчах с таратайката си по моста „Окичоби“ и влязох в Палм Бийч. Спрях срещу „Бразилиън Корт“. Седях, взирах се в кремавата сграда, вдъхвах уханието на градините наоколо, давайки си сметка, че съм пристигнал в края на пътуването си — точно откъдето всичко това бе започнало.

Затворих очи, надявайки се сякаш на просветление свише, което да ми подскаже какъв да бъде следващият ми ход.

И когато отново ги отворих, видях знамението.

От парадния вход на хотела излизаше Ели Шъртлеф.

Има няколко начина, по които да се проиграе това упражнение, реши Ели.

Да даде всичко, което бе открила до този момент, на Морети и да го остави той да довърши работата. В края на краищата убийството на Тес Маколиф не влизаше в нейните задължения. Или да подхвърли всичко това на полицейското управление в Палм Бийч. Обаче тя вече бе видяла със собствените си очи как свойски се държеше с местните ченгета Стратън.

Или пак да направи онова, което цялото й същество желаеше.

Само още една стъпка, какво толкова?

Тя помоли секретарката да извади една снимка на Стратън от интернет и я пъхна в чантичката си. После остави съобщение за Морети, че излиза за няколко часа. След това се качи в служебната си кола и пое по магистралата към Палм Бийч.

Знаеше, че Морети ще получи удар и по устните й заигра тънка усмивка — да върви на майната си

Минавайки през „Окичоби“, тя пое към „Бразилиън Корт“. Сега тука беше далеч по-спокойно, отколкото преди няколко дни.

Ели влезе във фоайето. Зад рецепцията стоеше привлекателен рус мъж. Тя му показа картата си, а след това и снимката на Денис Стратън:

— Случайно да сте виждали това лице тук? — попита Ели.

Администраторът се вгледа в снимката и после поклати отрицателно глава. Показа я и на колежката си, но момичето сви рамене.

— Може би трябва да я види Саймън. Той дава нощни смени.

Ели показа снимката на персонала от фоайето, после и на управителя на ресторанта. Показа я и на няколко сервитьорки. Всички клатеха отрицателно глави. Все пак това е изстрел в тъмното, каза си Ели. Може би наистина нямаше да е зле да дойде през нощта и да я покаже на Саймън.

— Хей, аз го познавам този тип — обади се един от сервитьорите на обслужване по стаите. Ели го бе намерила в кухнята. Очите му светнаха, още щом видя снимката. — Това е приятелят на Маколиф.

— Сигурен ли си? — Тя едва прикри изумлението си.

— Разбира се! — възкликна сервитьорът, който се наричаше Хорхе. — Идваше от време на време тука, добри бакшиши даваше. Получих двайсет кинта само за да му гръмна бутилка шампанско.

— Казваш, че били приятели, така ли? — Ели усети, че сърцето й заби учестено.

— Можеше да се каже. — Хорхе пусна двусмислена усмивка. — В смисъл, че и аз бих искал да намирам такива приятели. Трудно е да си го представиш тоя нисък, плешив тип с такава жена. Сигурно е имал много мангизи, а?

— Да — кимна Ели. — Много мангизи, Хорхе.

Спрях импалата на „Милитари Трейл“, на юг от „Окичоби“. До Върне Танк и Семинол Пон — много надалеч от крайбрежните имения.

Мястото приличаше по-скоро на запуснат док или на една от ония варосани къщички, обитавани от бедни адвокати, прехранващи се с търчане подир линейките. Разликата се състоеше само в няколкото ремонтирани веспи 6 6 Марка италиански мотопеди. — Б. пр. на тротоара и напуканата емблема на „Ямаха“ с надпис над прозореца:

МОТОРИ ДЖЕФ. НАЦИОНАЛЕН ШАМПИОН ЗА 1998 Г.

Паркирах колата отпред и влязох. Зад тезгяха нямаше никой. В задната част обаче се чуваше ревът на форсиран двигател. Внимателно си пробих път покрай лавиците с каски и кутии, пълни с всевъзможни части, и влязох в работилницата. На пода до блестящото „Дукати 999“ имаше бутилка недопита бира, а до нея изпод мотора стърчаха чифт мърляви адидаски. Двигателят отново изрева.

Сритах маратонките.

— Това нещо върви като астматична баба или само звучи така?

Изпод двигателя се показа мъж с омазано с масло лице. Имаше ниско подстригана оранжева коса.