Джеймс Патерсън - Спасителят

— Виждам, че сте успели да откриете Матис, агент Шъртлеф — стресна я високомерен глас зад гърба й. — Ели се извърна. Стратън бе облечен в бяла риза без яка и кашмирен блейзер и се взираше в нея със самодоволно изражение на лицето. — Не е чак толкова зле, като се има предвид краткото време, с което разполагахте. Може да не е толкова експлозивен, колкото Пикасо, но какво може да направи човек? Добрият колекционер трябва винаги да запълва стените си. Дори и да заплаща повече, отколкото трябва.

— Прекрасен е — каза Ели, неспособна да скрие възхищението си от картината.

— Има още…

Стратън елегантно я хвана за лакътя и я отведе до друга групичка поклонници на изкуството, вперили възхитени погледи в известна картина на Раушенберг, закачена на друга стена. Само тази работа струваше може би десет милиона. А на стъпалата, водещи към хола, бяха изправени два дървени статива със смайващи произведения на Ел Греко. Студийни работи, припомни си тя, от Отварянето на петия печат на Апокалипсиса .

Шедьоври.

— Този, който ви съветва какво да купувате, наистина си разбира от работата — каза Ели.

— Толкова се радвам, че одобрявате — усмихна се Стратън. Явно бе, че се забавлява. — И както се убедих, наистина сте с големи познания. Елате, пийнете малко шампанско. Тук може би ще срещнете племенник на някой богат и известен човек, комуто работата ви би се сторила твърде забавна и освежаваща.

— Благодаря — отвърна Ели, — но не тази вечер. На работа съм.

На Стратън му стана още по-весело.

— Е, това наистина ви отделя от останалата тълпа тук. Нека отгатна, мислите си, че този Нед Кели е в къщата.

— Кели — не. — Ели впери поглед в него. — Но се питам дали името Ърл Ансън ви говори нещо?

— Ансън? — Стратън сви рамене и демонстративно се замисли дълбоко. — А трябва ли?

— Той е онзи, който е бил убит заедно с брата на Кели в Бостън. Оказа се, че е престъпник от тези места. Помислих си дали това име няма да ви напомни нещо.

— А защо би трябвало да ми напомня? — попита Стратън, кимайки на минаващ край него познат.

— Защото е бил в Бостън и е търсил вашите три картини.

Стратън махна към другия край на залата, където жена му посрещаше гости, облечена в еднораменна рокля, която, изглежда, бе „Прада“. Лиз Стратън се усмихна, когато видя Ели.

— Вие непрекъснато забравяте — каза Стратън, без да отмести поглед от жена си, — че те всъщност са четири. Откраднати бяха четири картини. Винаги като че ли забравяте Гом.

— Там е бил убит невинен човек, господин Стратън. Студент по право.

Той отново се извърна към нея.

— Е, един адвокат по-малко — промърмори мъжът, засмивайки се на безвкусната си шега. — А сега моля да ме извините, имам и други гости.

— Ами Тес Маколиф? — попита Ели, хващайки го за лакътя. — И с нея ли нещо съм объркала? — Лицето му се изпъна. — Знам, че сте се виждали с нея. — Ели го гледаше право в лицето. — Мога да ви докажа, че сте били в „Бразилиън Корт“ с нея. Имали сте интимна връзка.

Погледът на Стратън внезапно се втвърди.

— Мисля, че може би трябва да пийнем това шампанско сега. — Той я хвана под ръка. — На верандата.

Вероятно не биваше да казва това. Знаеше, че вече отиде твърде далеч. Но искаше да му го запрати в лицето и да види как тази негова самодоволна усмивка бавно се стопява.

Стратън почти я извлече през огромните френски прозорци, водещи към просторната тераса, гледаща към морето. Преди да се усети, те вече бяха навън. Той бе впил пръсти в ръката й.

— Махнете си ръцете от мен, господин Стратън. — Ели се опита да се отскубне, без да прави сцени — като например да го просне на пода пред цялата тази тълпа.

— Помислих си, че може би искате да видите италианския мрамор — говореше Стратън, докато минаваха покрай една двойка, бавно разхождаща се по терасата. — Докарах го от една вила близо до Рим. От седемнадесети век е.

— А аз съм федерален агент от двадесет и първи век — предупреди го тя.

— Ти си една федерална кучка! — изсъска Стратън, водейки я към една по-отдалечена част на терасата. Ели се огледа наоколо, за да види на кого може да извика, ако нещата загрубееха. Оркестърът вътре продължаваше да свири. Ако Морети научеше за всичко това, можеше да се смята за обезглавена.

— Струва ми се, че нашият малък разговор онзи ден не ти е направил впечатление. — Стратън я бутна към един каменен корниз. — Ти си едно малко хубаво момиченце, Ели. А знаеш ли, че малките хубави момиченца трябва много да внимават в този лош свят, дори и да са агенти от ФБР.