Харлан Коубън - Няма втори шанс

Но това беше тя, и то съвсем жива.

Изненадах се колко малко се беше променила. О, беше пораснала, разбира се. Можеше не само да стои права, но и както виждах, да тича. Но лицето й… тук нямаше грешка. Не бях заслепен от надежда. Това беше Тара, моето малко момиченце.

Широко усмихната, Тара се затича към Лорейн. Лорейн се наведе към нея и лицето й се озари по начин, свойствен само на майките. Тя грабна детето ми в прегръдката си. Успях да чуя мелодичния смях на Тара. Звукът прониза сърцето ми. По лицето ми затекоха сълзи. Лени сложи ръка на рамото ми. Чух, че подсмърча. Видях, че съпругът, въпросният Ейб, тръгна към тях. Той също се усмихваше.

Няколко часа ги наблюдавах в малкия им китен двор. Видях как Лорейн посочва търпеливо цветята и обяснява за всяко от тях. Видях как Ейб я понесе на конче върху раменете си. Видях как Лорейн я учи да изтръсква пръстта от ръчичките си. Отби се друга семейна двойка. Те имаха малко момиченце на възрастта на Тара. Ейб и другият баща люлееха момиченцата на металните люлки в задния двор. Детските смехове отекваха в ушите ми. Накрая всички влязоха вътре. Ейб и Лорейн се скриха последни. Прекрачиха прага прегърнати.

Лени се обърна към мен. Отпуснах глава назад. Мислех, че днешният ден е краят на моето пътуване. Ала не беше.

След малко произнесох:

— Да тръгваме.

Когато се върнахме в хотел „Мариот“, казах на Лени да се прибира вкъщи. Той настояваше да остане с мен. Обясних му, че мога да се справя и сам, че искам да се справя сам. Съгласи се неохотно.

Обадих се на Рейчъл. Тя беше добре. Разказах й какво се случи.

— Обади се на Харолд Фишър и го помоли да вземе пълна справка за миналото на Ейб и Лорейн Тансмор. Искам да знам дали там няма нещо — настоях.

— Добре — изрече тя тихо. — Ще ми се да бях с теб.

— И на мен.

Приседнах на леглото. Отпуснах глава в ръцете си. Не мисля, че съм плакал. Вече не бях в състояние да определя чувствата си. Случаят беше приключил. Научих каквото можах. Когато Рейчъл ми се обади два часа по-късно, нищо от онова, което ми съобщи, не ме изненада. Ейб и Лорейн се оказаха стабилни граждани. Ейб бил първият човек в семейството му, завършил колеж. Имал две по-малки сестри, които живеели в района. И двете с по три деца. Той се запознал с Лорейн през първата година на следването си в университета „Уошингтън“ в Сейнт Луис.

Дойде нощта. Станах и се взрях в огледалото. Жена ми бе направила опит да ме убие. Да, била е лабилна. Вече го знаех. По дяволите, сигурно и тогава съм го знаел. Но може би не ми е пукало особено. Когато едно детско лице пострада, аз го сглобявам. В операционната зала извършвам чудеса. Ала собственото ми семейство се е разпадало, а аз не сторих нищо друго, освен да наблюдавам.

Замислих се какво означава да си баща. Обичах дъщеря си. Не се съмнявах в това. Но когато днес видях Ейб, когато съм наблюдавал Лени в ролята му на треньор, започвам да се питам доколко съм годен за тази задача. Чудя се доколко съм отдаден. И дали съм достоен.

Или вече знаех отговора?

Изпитвах огромна нужда да си върна детето. Изпитвах и огромна нужда това да не засяга само мен и какво желая аз.

Тара изглеждаше толкова щастлива, по дяволите.

Стана полунощ. Отново се погледнах в огледалото. Ами ако зарежех всичко така както е — да я оставя с Ейб и Лорейн, — това ли щеше да е правилният ход? Бях ли достатъчно смел и силен да се отдръпна? Продължих да се вглеждам в огледалото, предизвиквайки себе си. Ставах ли за такъв подвиг?

Проснах се на леглото. Май съм заспал. Стресна ме почукване на входната врата. Погледнах електронния часовник до леглото. Показваше 5:19 ч.

— Спя — извиках.

— Доктор Сейдман?

Беше мъжки глас.

— Доктор Сейдман, името ми е Ейб Тансмор.

Отворих му. Отблизо ми се видя хубав — напомняше ми за Джеймс Тейлър 14 14 Бейзболен играч и треньор. — Б.пр. . Беше по джинси и тениска в телесен цвят. Погледнах очите му. Бяха сини, но зачервени. Предположих, че и моите са зачервени. Дълго време се гледахме един друг. Опитах се да продумам, но не се получи. Отстъпих и го пуснах да влезе.

— Вашият адвокат ме посети. Той… — мъжът млъкна и преглътна тежко. — Той ни разказа всичко. Лорейн и аз не сме спали цялата нощ. Обсъждахме положението. Много плакахме. Но мисля, че още от началото знаехме какво е единственото правилно решение. — Ейб Тансмор се помъчи да се овладее, но губеше контрол. Затвори очи. — Ние трябва да ви върнем дъщерята.