Джилиан Хофман - Невръстни красавици

Тя влезе съвсем последна в клас, минавайки покрай учителката по литература, госпожица Фин, която стоеше на вратата, потупваше нетърпеливо с ортопедичните си обувки и поглеждаше часовника си, въпреки че звънецът още не беше ударил. Госпожица Фин не търпеше закъснели. След биенето на втория звънец вратата на класната стая се затваряше и повече не се отваряше за нищо по-малко от пожар, терористична атака или спешен медицински случай — което не включваше отиване по малка нужда — докато звънецът не биеше в края на часа. На черната дъска беше надраскано „Предаване на темата по литература“.

Сякаш неочаквано й бяха спукали новия балон. Лейни напълно бе забравила домашното върху „Брулени хълмове“. Отново я завладя познатото усещане, че е пълна неудачница. Не беше нужно да е гений по алгебра, за да пресметне успеха си за срока по литература — още една тройка за честитката от пощальона. Майка й щеше да откачи.

Тя седна на чина и се смъкна надолу, за да избегне стоманените като насочени ракети очи на госпожица Фин. Сега сигурно следваше стрелба с въпроси. О, радост! Тя поглади с пръст усмихнатото лице на Зак върху тетрадката си. Всичко ще бъде наред, каза си тя. По дяволите тъпото училище и гадните учители, които се кефеха да дават контролни и допълнителни домашни. Това е просто тъп клас, тъп урок върху тъпа стара книга, нали? Без никакво значение на фона на великия замисъл на живота. Важен бе само начинът, по който Зак я гледаше от снимката право в очите с прекрасната си усмивка, и тя знаеше, че _той_ не дава пет пари за нейната тройка. Зак й бе споменал, че се е провалил по испански. Всичко щеше да е наред, защото вече си имаше приятел. Някой, на когото му пукаше за нея. Тя се усмихваше на себе си, когато госпожа Фин затвори шумно вратата и петдесетте минути ад започнаха.

Всичко в живота й щеше да стане по-хубаво. Чаровният принц най-сетне се бе появил.

И тя нямаше търпение да се върне при компютъра си, за да разговаря с него.

3

Времето във Флорида може да бъде колкото си иска шантаво, помисли си Лейни, наблюдавайки неясното черно скупчване на запад, което бавно се придвижваше към Евърглейдс и Корал Спрингс. Само преди двайсетина минути по небето не се виждаше пукнато облаче. Тя ускори крачки през лехата, обрасла с кафеникава трева, която извеждаше при къщите близнаци. Там живееше госпожа Рос, която гледаше Брадли след училище. Топлият следобеден бриз, преминал в хладни повеи, караше палмите да шумят и да се превиват. Недалеч вече тътнеше буря, която се приближаваше. Зачуди се какво ли бе времето в Кълъмбъс, Охайо. Дали там се случваше да вали само от едната страна на улицата и да се лее дъжд, докато грее слънце? Запита се какво ли е да играе в снега…

Забеляза проходилката за инвалиди и възрастни пред входната врата с мрежа против комари на предната циментова площадка. Над звънеца беше залепена хартийка с надраскан върху нея номер 1106, изписан с треперещата ръка на старата жена. Дано Брадли да си е събрал нещата и да е готов за тръгване, помисли си Лейни, като натисна звънеца и погледна мобилния си телефон. Ако нямаше тренировка, Зак се прибираше вкъщи към пет часа.

— Здравейте, госпожо Рос — поздрави тя приветливо, щом вратата се отвори.

Един котак се шмугна между краката на старата жена и се втурна сред храстите.

— Синбад, веднага се върни тук! — сгълча го тя с мекия си, треперлив южняшки говор.

Часовете в началното училище на Брадли свършваха час и половина преди часовете на Лейни и госпожа Рос служеше като междинна спирка, преди Лейни да го поеме. По-рано майка й пускаше Брадли да се връща сам вкъщи, но един от новите им съседи заплаши, че ще се обади в Службата за закрила на детето и семейството, тъй че сега беше наела госпожа Рос да го наглежда. Според Лейни Брадли щеше да се оправя много по-добре сам, отколкото за него да се грижи госпожа Рос, която явно наближаваше пределна възраст и нито виждаше, нито чуваше, нито помнеше добре. А и домът й миришеше на урина и варени яйца.

— Здравей, Илейн — поздрави тя. — Влизай направо вътре.

— Искате ли да ви го хвана, госпожо? — попита Лейни.

— Кого?

— Синбад.

Последва пауза.

— Котаракът — уточни Лейни.

Госпожа Рос се озърна, след което й просветна.

— О, не, не. Остави го там. Сам ще се върне, предполагам. Тука е храната.

Брадли надникна иззад вратата, която водеше към дневната. Беше пребледнял.

— Предупреждават за силна буря. Казаха, че са възможни и торнада.