Джилиан Хофман: Невръстни красавици

Те побъбриха за гадните учители, прекалено многото домашни и пътуването с автобуса. Не беше като с Моли, но поне имаше с кого да поговори.

— Харесвам чантата ти — каза Кари, като прибра обяда си и кимна към чантата за учебници на Лейни. — Гледала съм „Здрач“* сигурно петдесет пъти. Тейлър Лотнър** е жесток.

[* Twilight — здрач (англ.). — Име на серия от романи и филми за вампири с романтична тематика. — Б.пр.]

[** Тейлър Лотнър — млад американски актьор, който участва в тези филми. — Б.пр.]

Лейни се усмихна.

— Аз пък харесвам Робърт Патинсън*. Личи ли си?

[* Робърт Патинсън — британски актьор, който участва в тези филми. — Б.пр.]

Замятащият се капак на черно-бялата чанта за през рамо, в която носеше учебниците си, беше с отпечатан върху коприна лик на Едуард Калън — вампира тийнейджър, изигран от Робърт Патинсън, от най-любимия за всички времена филм на Лейни „Ами ако не съм героят?“. Майка й отказваше да й купи модната чанта или кутия за закуска с думите, че „тези знаменитости и без туй са тъпкани с пари“, тъй че Лейни спести всичко получено за рождения ден и си я купи сама. Успя да вземе последната от „Таргет“ в деня, преди да започне училище. Отначало се притесняваше, че може би е прекалено детска за прогимназията, но Мелиса вече имаше такава, Моли пък искаше да има същата, а Лиза не й се присмя, когато я видя, което определено беше добър знак.

— Искам да видя „Нова луна“ веднага щом го пуснат, още на премиерата. Ще бъде яко. Хей, можем да отидем заедно! — предложи Кари.

— Готово — отвърна с усмивка Лейни. — Ще бъде забавно. Деветнайсети ноември, там сме.

— Мислиш ли, че майка ти ще те пусне на вечерната прожекция?

Лейни сви рамене.

— Не съм сигурна…

— И майка ми е същата — подбели очи Кари. — Понякога се държи с мен като с бебе. Това е просто филм, ей богу!

— Получих „Здрач“ на дивиди за рождения ми ден. Гледала съм го стотина пъти. Адски се кефя на оня момент, когато Бела пита Едуард на колко е години и той отговаря: „На седемнайсет“. При което тя казва: „От колко години си на седемнайсет?“.

Кари кимна:

— А той й отвръща: „От няколко“. Само как я погледна, когато я качи на дървото. — Тя прехапа устни и въздъхна. — С онези очи…

В този момент тя видя тетрадката по биология на Лейни.

— Хей, кой е този? — попита безцеремонно Кари.

Върху корицата на тетрадката се мъдреше снимката на Зак, свалена от компютъра. Лейни затъкна зад ухото си кичур коса.

— А, това е гаджето ми — изтърси тя, при което кръвта се качи в лицето й.

Преглътна, преди да се е задавила. Времето спря. Лейни чуваше кънтящите в ушите й удари на сърцето си.

— О — успя да продума Кари, като се усмихна бавно и смутено. — Сладък е!

За щастие звънецът би, преди Кари да изстреля следващия въпрос. Лейни тикна тетрадката в чантата си, метна я през рамо, махна за довиждане и хукна в паника към изхода на столовата.

Гадже? Майчице… откъде й хрумна пък _това_? Думата просто се изплъзна от устата й. Нямаше намерение да я казва. И през ум не й бе минавало да я произнася на глас. Дори и насаме в стаята си, когато нямаше кой да я види, не си бе въобразявала, че е вярно, както й се случваше да си мечтае за някои кинозвезди. Беше смутена — все едно я бяха хванали да върши нещо нередно — но колкото и странно да е, това я правеше щастлива. Сякаш бе узнала най-голямата тайна на света.

_Имаше си гадже._

Ето, пак. В края на краищата като се замисли човек, Зак беше нещо от сорта, нали? Тя потисна усмивката си, докато си проправяше път през тълпата. Неочаквано се почувства по-малко самотна, отколкото сутринта. И не чак такава неудачница. _Защото си имаше гадже._

Колкото повече мислеше за това, толкова по-нормално й звучеше думата. Лейни никога не беше имала приятел. За разлика от Моли и Мелиса никой не й беше предлагал. Но Зак й беше повече гадже, отколкото Питър Едуардс някога е бил на Моли. Всичко, което правеха, докато „ходеха“ миналата година, беше да разговарят в коридора през междучасията и няколко пъти по мобилните си телефони, и то за колко време? За някакви си минути! Вярно е, Моли го беше целувала, но само защото Питър си беше наврял езика в устата й, докато приятелите му минаваха по коридора — просто да видят, че я е свалил. Моли едва не му го отхапа, толкова беше изненадана и отвратена. Тя каза, че все едно й бил скочил Стъбс, булдога на чичо й. Лейни се смя, но усети жегване на ревност при тези думи. Не че си падаше по особняка Питър Едуардс или пък искаше той да я целува с език, или нещо подобно, а защото _на Моли и се беше случило_. А Лейни си остана от външната страна на оградата, както обикновено, надничайки вътре. В очакване циците й да проличат. В очакване на цикъла. В очакване да има гадже. В очакване да навакса онова, което явно всички вече правеха. Но днес, както и през изминалия уикенд, и през последните няколко седмици, нещата се бяха променили. За разлика от Моли и Питър, Лейни и Зак разговаряха всяка вечер. И макар че не го беше виждала лично, нито бе чувала гласа му, бяха си изпратили снимки. Плюс това Лейни знаеше, че той я харесва _по този_ начин. Като гадже. Ако преди не беше напълно сигурна, то вчера го разбра от неговите моментни съобщения. _Той искаше да види още повече от нея. Харесваше снимката й. Била по-хубава, отколкото си представял._ Което означава, че се бе опитвал да си я представи. Че е _мислил_ за нея. Моли никога не би могла да каже същото за Питър.