Джилиан Хофман: Невръстни красавици

И, разбира се, снимката.

Тя се взря в образа си на екрана. Стига толкова. Ако продължи с размишленията, никога няма да го направи. Затвори очи, изрече молитва и кликна с мишката. Малкото пликче на монитора се затвори.

„Съобщението ви е на път.“

Мобилният телефон в задния й джоб забръмча и Гуен Стефани запя с дрезгав глас „Сладко спасение“. Беше Моли. Лейни изпусна дълга, стаена въздишка.

— Здрасти, Ем!

— Изпрати ли я? — попита възбуден глас.

Лейни въздъхна и падна по гръб на леглото.

— Най-сетне, да!

— И?

— Още не съм получила отговор. Току-що я пратих, преди има-няма две секунди.

Моли Броснан беше най-добрата приятелка на Лейни още от детската градина и всички — учители, треньори, приятели и родители — казваха, че ако поне малко си приличаха, сигурно щяха да са близначки. Толкова близки бяха. Или поне до неотдавна. Не беше случайност, че Моли звънна точно в момента, когато Лейни кликна „изпрати“. Това се случваше постоянно — Моли да си мисли каквото мисли тя и обратното. Ето защо тази година й се стори толкова непоносима. Независимо какво казваше майка й, различните училища си означаваха различен живот. Тя събра мъха от рунтавата възглавница с цвят на зелено извънземно.

— Толкова ми е нервно, Ем.

— Защо се забави толкова с изпращането?

— Защото съм шубе.

— Да ми звъннеш веднага щом той се обади, Лейни.

— Добре, да. Какво мислиш, че ще си помисли той?

— Вече ти казах. Изглеждаш яко. Сериозно. Той ще падне.

— Не ти ли изглеждам дебела?

— Моля!?

— А тъпо?

— Де и аз да изглеждах така тъпо.

Лейни се изправи и седна, поглеждайки към компютъра в другия край на стаята.

— Ако не ми отговори в най-скоро време, Ем, направо ще изперкам! Вече откачам от чакане.

Внезапно топката на вратата на спалнята започна бясно да се върти.

— Лейни!

— Изчезни, Брад! Сериозно говоря! — изкрещя Лейни. — Махай се от стаята ми!

— Забранено е да затваряш вратата! И да я заключваш! Заповед на мама!

— Хайде иди да й кажеш, смотаняк бъбрив! Добре ще ти се отрази, _само че я няма_! Нямам търпение да й кажа, че си играл на видеоиграта, което ти е забранено, преди да си си написал домашните! — извика тя и се тръшна ядосано по гръб на леглото.

— Това пикльото ли е? — попита Моли. — Какво търси в твоята стая?

— Не е в стаята. Говори ми от външната страна. Чувам го как диша в цепката. Жалко, че нямам спрей срещу насекоми. — Лейни стисна очи. — Едвам го трая, Ем, кълна ти се!

Моли също имаше по-малък брат, но нейният беше готин. През повечето време.

— Какво е направил тоя път?

— Пак ми е ровил из книгите. Нарисувал е мустаци на всички герои от комикса ми „Бети и Вероника“ и ги е съсипал. До един. Такова е говедо!

— Каза ли на майка си?

— Да бе, и всичко веднага ще се оправи! Моля ти се. Сигурно сама му е дала комиксите и маркера, защото „на горкото му е скучно“. — Тя седна и се пресегна за шишенцето с лак за нокти, оставено върху кашона, който служеше за нощно шкафче.

Разтръска го и се зае да лакира ноктите на краката си.

— Трябва да й кажеш — настоя Моли. — Не може така да ти рови в нещата.

— Няма я вкъщи. Още не се е прибрала от работа.

— Ами Тод?

Тод беше вторият й баща и там случаят беше съвсем друг. Ако майка й просто глезеше Брадли, то Тод не криеше предпочитанията си, което си беше логично, след като Брадли беше тяхното дете, а тя не.

— И той не се е прибрал още, слава богу. Аз съм детегледачката. — Лейни погледна намръщено към вратата. — Не че той изобщо ще ме чуе.

— Детегледачка? Браво бе! Значи ти отговаряш. Мама каза на Шон, че физическото наказание не е незаконно във Флорида, което ще рече, че може да използва четката си за ресане по задника му, а ти можеш да нашариш Брадли с каиш. — Двете момичета избухнаха в смях.

— Ако принцът получи дори едничка синина по млечнобелите си задни части, няма да ми позволят да излизам чак до гимназията. Чудо голямо, просто ще го _игнорирам_, докато ми диша във вратата като _пълен откачалник_!

В този момент компютърът изсвири звуците за моментно съобщение.

Лейни хвърли поглед към него и сърцето й изведнъж започна да бие силно. Отлично знаеше кой е.

„ЕлКапитан казва: онлайн ли си?“

— О, боже, Ем! — прошепна тя в телефона. — Току-що ми изпрати моментно съобщение. Какво да правя?

Моли се разсмя.

— Кажи му здрасти!

— Да, но това значи, че е получил имейла ми.

— Не значи. Може да ти праща съобщение от неговия BlackBerry.

— Той няма BlackBerry — отсече Лейни и след секунда продължи, — поне според мен.