Джилиан Хофман: Невръстни красавици

— Както и да е. Нали схващаш? Не знаеш дали е видял снимката.

Лейни се изправи и закрачи из стаята.

— Иска да знае дали съм тук.

— Просто му кажи „здравей, образ“. Направи го. Направи го сега.

— Добре, добре…

Натискането на букви на компютъра никога не бе отнемало толкова много енергия преди. Върховете на треперещите й пръсти сякаш бяха налети с олово.

„ЛейнБрейн* казва: здрасти“

[* Brain (англ.). — Мозък, ум. — Б.пр.]

Последва дълбока въздишка. Запази спокойствие!

— Окей, Ем. Направих го.

Компютърът пак изломоти напевните звуци.

„ЕлКапитан казва: току-що се прибрах, тренировката свърши късно. Тренерът още бесен за мача миналата седмица.“

— Какво? Какво ти каза? — изстена Моли. — Кажи ми!

— Нищо. Каза, че току-що се прибрал от футболна тренировка. Май си права. Може да не я е получил? — Тя се поколеба за миг. — А може и да я е получил и да е отвратен! Ем!

„ЕлКапитан казва: получих ти имейла“

Лейни спря да диша.

— Какво каза? Лейни!

„ЕлКапитан казва: хубава снимка :-)“

Лейни изпусна целия въздух от дробовете си, сякаш бяха убодени с карфичка.

— Каза „хубава снимка“, Ем! Мислиш ли, че това е добре? — Още като задаваше въпроса, не успя да сдържи усмивката си.

— Ти си кретенка. Казах ти, че изглеждаш трепач. Само майка ти да не види снимката. Със сигурност ще изпуши. Като стана дума за изпушили майки, моята е долу в нервна криза. Трябва да сядам да ям. Поздрави от мен изчадието Брадли. — Разсмя се и додаде: — _Недей!_

— Ще ти звънна по-късно. — Лейни изключи телефона и се взря в думите на екрана.

През целия си живот не се беше чувствала толкова добре. Идеше й да крещи от радост. Появи се ново изречение с напевен съпровод:

„ЕлКапитан казва: по-хубава отколкото си те представях, а имам развинтено въображение…

ЕлКапитан казва: искам да видя още повече“

Лейни усети, че се изчервява, озъртайки се в стаята. Естествено, там нямаше никой друг, освен нея и все пак почувства странно смущение. Как да отговори на това? Какво би казала Лиза? Искрен ли беше наистина, както й се искаше? Вратата на гаража се отвори с режещ звук.

— Брад? Илейн? Ехо! Къде сте? Защо е включена тази видеоигра?

Нервният глас на майка й проехтя из къщата едновременно с тракането на токчетата по теракотените плочи. Тя чу как Брадли изхвърча през дневната и си влезе в стаята. Бъзльо. Лейни произнесе наум следващата реплика на майка си:

— Илейн!

— В стаята си съм!

— Махни се от този компютър! Сядала ли си да вечеряш?

Поредното завръщане от бала към реалността.

„ЛейнБрейн казва: ТИ.Р911“

В моментните съобщения това съкращение означава „трябва да изчезвам — пожар, родител“.

„ЕлКапитан казва: кой?

ЛейнБрейн казва: мама

ЕлКапитан казва: Въх! Тъкмо отивахме към любимата ми тема…“

Странното неловко усещане се върна и тя го отпрати. Как можеше да е такова бебе! Крайно време беше да порасне.

"ЕлКапитан казва: мислех, че в понеделниците работи до късно.

ЕлКапитан казва: или май бяха петъците?

ЛейнБрейн казва: петъците и всеки втори понеделник. Съжалявам за тренера :-("

— Илейн! Чу ли ме? Остави идиотския компютър, _веднага_!

„ЛейнБрейн казва: :-) ДГПК. Нещо е нервна.“

ДГПК означаваше „да говорим по-късно“. Лейни отвори учебника по социални науки, та да изглежда, че е учила, и разхвърля наоколо няколко тетрадки за подсилване на ефекта, просто в случай че майка й се запъти насам. Време беше за сваряване на кренвиршите и изслушване на двайсетминутно скапано конско за това, колко е безотговорно от нейна страна да остави подрастващия психопат да стреля по ченгета и краде коли в продължение на два часа на видеоиграта, подарена _от собствения му баща_ за Коледа. Когато разпитът започнеше, й се приискваше да отговори: „Така се упражнява за живота. Да си го кажем направо, мамо, възможностите на Брад за кариера са доста ограничени“. Но с тази забележка само би си спечелила плесница.

Точно когато отваряше вратата, компютърът отново пропя. Тя изтича до бюрото и разгледа думите на екрана.

„ЕлКапитан казва: ЗТИ*. Розовото е твоят цвят :-)“

[* За твоя информация. — Б.пр.]

2

— Не знам дали главите на всички ви са били пълни с Хелоуин, но оценките ви на теста са твърде незадоволителни — каза госпожа Макензи с изтощен от възрастта и постоянното разочарование глас, докато вървеше между чиновете и раздаваше контролните.

Спря се до чина на Лейни. Лош знак.

— Госпожице Емерсън, очаквах повече от вас — клъцна я тя, без да си прави труда да снижи глас.