Джилиан Хофман: Невръстни красавици

Тя отпъди гласовете от главата си. Беше стигнала дотук и нямаше връщане назад. Само почакайте да ви разкажа за срещата си с гаджето ми футболист. Как ме е водил на кино. И на вечеря! И колата му е не каква да е, а беемве! Върхът! Трябва да измисля как да го накарам да се снимаме в колата на мобилния ми телефон, за да я показвам на всички, мислеше си тя, докато се преобличаше в марковите джинси и тениска „Абъркромби“ на Лиза. Ще вървя с маратонки до спирката на автобуса, а после ще се преобуя в ботушките „Бон Шик, Бон Жанр“ на Лиза, когато наближа гимназията. Тя изтръска в съседната мивка съдържанието на плика за сандвич, пълен с гримове, които бе отмъкнала от шкафа на Лиза. Ако сестра й разбере, че е тарашила не само гардероба, но и чекмеджетата й, щеше да откачи, тъй че всичко трябваше да си иде на мястото до полунощ, когато Лиза се прибираше от работа в боулинг залата. От камарата компактни гримове и червила избра кафяво-зелената палитра сенки за очи. Поколеба се за момент, прокарвайки пръст по перлените сенки. Освен на Хелоуин и чат-пат червило, Лейни никога не бе слагала грим. Надяваше се да си спомни какъв грим бе използвала върху лицето й Моли миналия уикенд и в какъв ред го бе нанесла. Не искаше да прилича на клоун.

Половин час по-късно тя излезе от тоалетната и налетя на портиера, като едва не събори голямата жълта кофа с парцал, която той буташе. Двамата се зяпнаха изненадано. След това портиерът се заозърта като луд, сякаш беше разпознал Лейни от плакат за издирвани от ФБР престъпници, крещейки нещо на испански, което тя разбра и без да знае езика.

Време беше да тръгва. Тя закрачи възможно най-бързо към централния вход, но без да тича, молейки се правилото „никой да не остава в училище в петъците след учебните часове“ да важи и за неквалифицирания училищен персонал.

Добре че обу маратонките. Докато стигна до „Сампъл“, беше останала без дъх, а трябваше да тича, за да не изпусне автобуса. Седна на предна седалка, като се стараеше да избягва нахалния поглед на чорлав старец, който смучеше портокал срещу нея и я разглеждаше с любопитство. Тя избърса длани в джинсите си и тихо помоли шофьора да я предупреди, когато наближи спирката й, след което се загледа през прозореца към нижещите се магазини, банки и ресторанти. Познати места, в които се бе хранила или пазарувала десетки пъти, помисли си тя, мъчейки се да прикрие усмивката, която не слизаше от лицето й, а сякаш ги виждаше за първи път.

6

От мястото, където бе паркирал, пред двуетажната офис сграда на застрахователната компания „Олстейт“ той наблюдаваше как слабата фигурка с дълга кестенява коса слезе от автобуса и се огледа наоколо като турист, зърващ за пръв път нюйоркския Емпайър Стейт Билдинг — с благоговение, почуда и вълнение.

Нямаше съмнение. Тя беше.

Беше сладка — в тесните сини джинси и фънки тениска, метнала непохватно през рамо чантата за учебници. Имаше хубава фигура — нито прекалено закръглена, нито прекалено слаба. Той не харесваше момичетата от типа на Кейт Мос, прилични на недохранени деца, но не си падаше и по пищните фигури с форма на пясъчен часовник. Твърде много момичета полагаха неимоверни усилия да изглеждат различни от това, което са. Първо със сутиените с подплънки и ластичното бельо, оформящо фигурата, после с имплантите, липосукцията, корекциите на носа, ботокса. Това, което виждаш, не е непременно това, което получаваш. Хубаво бе да видиш същество, все още незасегнато от серийната външност на барбитата от модните списания или от MTV. Някоя, чието красиво тяло все още беше… недокоснато. Той гледаше нетърпеливо как тя се спря пред главния вход на училището и се поколеба, озъртайки се. За момент се уплаши, че може да реши да влезе вътре. Макар и да не смяташе, че някой може да го наблюдава, не му се щеше да открие, че греши. Това щеше да развали всичко. Усети как сърцето му заби малко по-учестено. Но след няколко секунди тя се обърна и се затича в тръс през празния паркинг към бейзболното игрище на гърба на училището, където щеше да го чака.

Него.

Устата му изведнъж пресъхна, сякаш беше пълна с памук, и той потри ръце една в друга, за да спре треперенето им. Това беше лош навик — _странност_, както се изразяваше майка му. Ръцете му се разтреперваха винаги, когато беше превъзбуден. Тази странност превръщаше запознанството с нови хора, особено с хубави момичета, в изпитание.

Той погледна снимката в скута си за пореден, последен път. После я пъхна в жабката и запали мотора. Слънцето тъкмо бе потънало зад хоризонта и официално настъпи вечерта. Той погледна часовника на таблото: 5,29. Точно навреме.