Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Най-много я привлякоха очите. Изглеждаха необикновено изразителни и съвършено чужди на останалите му черти. Придаваха вълнуваща загадъчност на цялото излъчване на лицето. В погледа се четеше смесица от ледена надменност, която, според Даяна, беше само фасада, прикриваща доста крехка психика. В дълбините на очите плуваше, сякаш примирена с пленничеството си, едва доловима чувственост. На Даяна внезапно й се прииска да протегне ръка и някак да му помогне.

Тя поклати глава и се изсмя на себе си. Що за въображение, помисли тя. Не е възможно такива неща да се изразят чрез двуизмерен образ.

Когато отиде в кухнята при Маги, кафето вече кипваше и силният му аромат изпълваше стаята.

— Не купуваме нес кафе — оживено каза Маги; очевидно унинието й се бе изпарило. — Крис всеки път го иска да е току-що запарено и, трябва да ти кажа, че има право. Вече и аз започвам да правя разлика — тя разля кафето в чашите. — Заповядай.

— Маги — заговори Даяна, поемайки пълната чаша, — в спалнята видях снимка на състава. Кое е петото момче?

— Ааа, Джон — Маги отпи глътка, направи гримаса и добави в кафето малко мляко. — Господи! Все опитвам да го пия като Крис — черно, но не мога да свикна.

— И какво Джон? — продължи да любопитства Даяна. — Какво е станало с него?

Маги облиза капката мляко на пръста си.

— Не съм много в течение. Бил в състава съвсем в началото. Починал точно когато станали известни — тя се пресегна, сложи захар в кафето си и пак го опита. — Ммм, така вече се пие. Нещастен случай. Веднъж някой спомена… май беше Роли, че бил малко неуравновесен. Изпаднал в депресия, предполагам.

— Разговаряли ли сте с Крис за него?

— О, не, той никога не отваря дума за Джон. Струва ми се, че тези спомени са мъчителни за него. Крис е израснал с Найджъл и Джон в северна Англия. Заедно отишли в Лондон да си търсят щастието — тя сбърчи нос. — Но нали знаеш как е в тяхната работа: толкова нещастни случаи…

Шум от двигател прекъсна разговора им и те се спогледаха.

— Татенцето се връща — ухили се Маги. Тя остави чашата с кафе и последва Даяна в гостната. — Той си има нова играчка — мотоциклет — поясни, слагайки ръка на бравата на вратата. — От огромния „Харли“ е, специална поръчка за него. Корпусът му е прозрачен и всичките му машинарии се виждат. Крис непрекъснато ме заплашва, че ще ме качи на него, а мен ужасно ме е страх. Не бих се качила дори и когато двигателят му е изключен.

Гърленият звук замря и щурците отново запяха, вълните продължиха да се разбиват с плисък, оцветявайки нощта със студените си пастелни тонове.

Маги отвори вратата с едно „Здравей!“.

Крис я грабна в прегръдките си и я целуна. Пред него тя изглеждаше съвсем дребничка. Той беше над метър и осемдесет, кожата му бе добила бронзов загар от слънцето — причината, по неговите думи, да се установи в Лос Анджелис и да не се връща в Лондон. Към нея, разбира се, се добавяха и данъците, които облекчаваха работата на състава в чужбина. Йън имаше къща в Майорка, Найджъл — вила в Южна Франция. Всички те бягаха от данъците, подобно на мнозина други известни рок музиканти.

Крис пусна Маги и пристъпи в гостната. Видя Даяна и лицето му грейна в широка усмивка.

— Ооо, Даяна, как си?

Двамата допряха бузи за поздрав. Крис имаше тъмнокафява коса на гъсти вълни; очите му бяха толкова тъмнозелени, че понякога изглеждаха черни.

— Много рано се връщаш — отбеляза Маги, докато двамата вървяха ръка за ръка към дивана. Крис почти се излегна върху него.

— Абе, стана адска разправия, та затуй. Насмалко да разбия пода с кратуната на Найджъл. Ама заслужи си го тоя мързел.

— Мислех, че вече се е взел в ръце — каза Маги, докато навиваше една цигара с марихуана; запали, дръпна веднъж и я подаде на Крис.

Той всмукна дълбоко, издавайки съскащ звук като от парна клапа. Задържа доста дълго дима в гърдите си.

— Нали ги знаеш какви са тъпанари — рече след малко, като изпусна остатъка от дима. — От едното му ухо влиза, от другото излиза, щото не могат да поемат нищо, освен въздух — отново дръпна от цигарата и настроението му като че ли изведнъж се промени. Понадигна се, за да седне на дивана и изтръска пепелта от цигарата в огромния меден пепелник върху абаносовата масичка. — Ей, много е гот, че си тук, Даяна — бръкна в джоба на каубойската си риза и извади оттам пластмасова касета. — Момичета, познайте к’во е записано тук.

— „Следи“? — въодушеви се Маги.

— Нещо много по-готино — хилеше се той. — Тук е записана една комбинация от две мои песни за новата ни тава. За пръв път написах нещо без Найджъл.