Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— Хубаво е, че си успяла да го видиш отблизо.

— Но това не е краят на историята.

Дългите тънки пръсти с нелакирани нокти докоснаха Даянината длан, отпусната върху студената повърхност на масата. Сандвичите им, изстинали и втвърдени, лежаха между тях като жертвоприношение.

— След концерта имаше купон — продължи Маги. — Поканата бе отправена чрез обложката на плочата им. Нали разбираш, ние, актьорите, винаги имаме достъп до тези неща, присъствието ни е нещо като коефициент за техния успех. Зяпаха ни с опулени очи, сякаш бяхме паднали от Марс. Явно нямаха представа колко непоносими могат да бъдат някои от нас.

Маги отдръпна ръката си и след като изля първия словесен поток, някак се поуспокои, облегна се назад в пластмасовия оранжев стол и изпусна въздишка през събраните си устни.

— Та, казвам ти, концертът беше изумителен. Направо ме взриви. Като имаш предвид коя съм: момиче от малък град, израснало сред миньори, грохнали от работа, за да пълнят главите си с други неща, с болни бели дробове, които рано ги отвеждат в гроба.

Изрече последните думи с равен глас, без нотка на омраза или горчивина. Ала това беше само привидно. Даяна знаеше, че дълбоко в сърцето й се бе напластил сив нагар, който никаква степен на щастие нямаше да може да изчегърта напълно. Баща й, а после и по-големият й брат бяха починали точно така, „превивайки гръб за компанията“, както полушеговито беше казала веднъж Маги.

— Беше същинско пътуване до Оз. Обаче най-странното е, че по едно време, докато вървеше концертът, всичко тъй се завъртя, че самият концерт се превърна в действителния живот, а годините в Сейнт Мери ми се сториха сън, който вероятно съм сънувала, когато съм била болна. Спомних си синглите, които купих в Деймон, когато бях на гости при леля.

Трябваше да ги потуля някъде из къщата — „Искам да държа ръката ти“, „Път 66“, „Хипи, хипи, шейк“ и „Нямаше да знаеш как е“.

— Мога да си представя — обади се Даяна.

— Не, не можеш. Ти си родена и израснала в Ню Йорк. Какво е Америка за теб, освен Ню Йорк и Лос Анджелис? О, разбира се, може да си била и в Чикаго, та дори и в Атланта. Но оттам нататък за теб всичко останало е просто чужд, далечен пейзаж, който съществува единствено във филмите, в романите и на географската карта.

— Но, Маги… — прекъсна я Даяна, — била съм в…

— Остави. Да бъдеш, не е като да живееш там. Не разбираш ли? — този път в гласа й прозвуча мъка. — Живях в гаден, черен ковчег — плосък, тежък и неизменен. Ти просто не можеш да си представиш какво значеше за мен музиката. Сега, откакто съм тук… Знаеш ли, има случаи, когато се събуждам сутрин и ми трябват поне десет минути, за да осъзная, че наистина съм тук, че не сънувам, че когато обърна глава и отворя очи, няма да видя училищните флагчета на стената, увиснали унило над главата ми, или училищния спортен пуловер, подарък от дядо, метнат върху разнебитения стол — тя изви напред и назад преплетените си пръсти. — Ако тогава не бях напуснала Сейнт Мери, после никога нямаше да се реша, сигурна съм. Но тръгнах да бягам… та право тук.

— Всички ние бягаме, Маги — кротко рече Даяна. — Всички ние, които вършим нещо. Всеки се стреми да надене златен хомот — тя въздъхна дълбоко. — Лошото е само, че напоследък май бягаме на място.

— Е, поне си поддържаме формата — засмя се Маги.

— Хайде, разказвай — подкани я също през смях Даяна, — какво стана на купона?

Маги се изхили.

— Запознахме се… с Крис — тя вдигна тънката си ръка и я изви с балетно движение. — И излязох победител.

— Шегуваш се!

— Не — поклати глава Маги. — Отначало се държах адски надменно. Бях чула, че такива рок купони могат да станат много просташки, ако настроението спадне. Беше толкова…

— Вълнуващо — прошепна Даяна.

— Да! — и Маги заговори с превзетия език на висшето общество. — Но идва момент, когато на човек му омръзва да обикаля бедняшките квартали — тя се изкикоти и заговори нормално. — Затова си тръгнахме.

Това беше началото, а след седмица Маги се пренесе при Крис, тук, в Малибу, при крясъка на чайките и постоянното плискане на сънливите вълни, при жените с разлюлени гърди, които се мотаеха по плажа с намерението да се запознаят с някоя известна личност, при тихите подводни звуци, които китовете издаваха късно нощем.

— Господи! — прекъсна мислите й Маги и отпи от чашата си. — Тоя подлец заслужаваше да му теглиш един шут в задника. Ти направо се отърва от него, Даяна. Струва ми се, че вече мога да ти призная — Марк никога не ми е харесвал особено.