Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— Така ли?

— Струваше ми се подозрителен. С тази негова политика… И аз не знам. Прекалено изявен алтруизъм, за да бъде истински. И толкова го биваше в риториката… адски изкусен. Може да омотае с приказките си всекиго.

Даяна кимна.

— Което, предполагам, обяснява възможността му да снима в Югоизточна Азия.

— Той почти го завърши, нали? Филма си.

— Мисля, че да. Тъкмо се беше върнал от довършителните работи. Приключи със снимките и имаше време да… — с дълга глътка тя жадно допи питието си.

— Дай да ти налея още — предложи Маги и взе празната чаша от ръката на Даяна. — Извинявай за безпорядъка — продължи тя, като се върна с новия коктейл, — но когато Крис е на запис в студиото, тук всичко се обръща наопаки.

— Как върви записът на новия албум? — Даяна пое пълната чаша, която изстуди дланта й.

Маги й хвърли лека усмивка, която бързо се стопи.

— Трудно е да се каже на този етап. Всичко все още е такава каша — Маги често използваше идиоми от британския английски. Според Даяна това се дължеше на любовта й към английския рокендрол. — Нали разбираш, обстановката винаги се нажежава, когато влязат в студиото. Творческото напрежение е огромно и, как да ти кажа, някои от групата са все още доста безотговорни. Крис трябва да ги обединява и да следи за всичко.

Тя седна в едно ниско кресло, допря чашата до бузата си и за момент затвори очи. Въпреки запалените тук-там лампи в стаята беше тъмно. Отвън Даяна беше чула нежния шепот на Тихия океан, но вътре, след като престанаха да разговарят, се възцари пълна тишина. Седнала със затворени очи срещу нея, Маги като че ли бе загубила жизнеността си. Даяна отклони поглед към огромния персийски килим на пода и се загледа в преплитащите се шарки в тъмнозелено и сапфиреносиньо, земнокафяво и черно; толкова наситено черно, че изглеждаше необятно. Стените бяха лакирани в жълтеникаво-кафяво, пресечени на места с по една картина на Калдер 7 7 Американски скулптор и художник (1898–1976) — Б.пр. , Лихтенщайн 8 8 Американски художник, роден 1923 г. — Б.пр. и напълно несъвместимия с тях Утрийо 9 9 Френски художник (1883–1955) — Б.пр. , все оригинали. На отсрещната стена беше подредена огромна стерео система: магнетофон, касетофон и чифт гигантски тон колони — всичко това с мащабите за студио.

Маги изведнъж отвори очи и се наведе напред, за да остави чашата върху ниската абаносова масичка. Ръцете й опипаха навитите на руло цигарени хартийки, найлоновия плик с марихуана. После прокара навлажнен пръст по повърхността на малко квадратно парче гласпапир, обра остатъците от белия прах върху него и затърка розовите си венци. В себе си Даяна определи тази постъпка като крайно противна.

— Не е лошо да се освободиш малко и да опиташ и ти.

Но беше така погълната от заниманието си, че не забеляза отказа на Даяна, изразен с глава.

Маги прокара длан по ръба на масичката. Беше възприела този типичен за лосанджелисци навик да докосва предметите с длани, за да не повреди блестящата повърхност на дългите си лакирани нокти.

— Помниш ли — въздъхна тя, — как се чувствахме, когато правехме първите си стъпки тук? И двете бяхме толкова уплашени, толкова равностойни…

— Но, Маги, не можеш да очакваш…

— А вече не сме, нали? — тя хвърли остър поглед към Даяна. — Ти се промени, дявол да го вземе! Защо трябваше да стане така?

— О, за бога!

— А аз не съм част от света на киното — простена Маги. — Толкова е унизително. Божичко, та това роли ли са! Само позирам. Пълен боклук! — тя хвана с длани голямата сребърна запалка и започна да я пали и гаси. — До смърт се поболях да чакам предложение за нещо истинско. Ще се побъркам.

— Нали си разговаряла с Виктор — спокойно каза Даяна. — Какво се разбрахте?

— Съветва ме да имам търпение, щял да направи каквото зависело от него — тя стана и заоглежда стаята, сякаш преценяваше как да се освободи от излишното нервно напрежение. — Аз съм изчерпана, Даяна. Сериозно ти говоря. Имам нужда от някого, който да направи нещо за мен.

Върна се с малка прозрачна торбичка и изсипа белия прах върху парчето гласпапир. Даяна мълчаливо наблюдаваше как приятелката й смръкна кокаин и продължи:

— Как мислиш, какво да правя? Да изгоня Виктор може би?

— Той е добър импресарио — отвърна Даяна. — Това не е изход. Както и тази глупост, дето я тикаш в носа си.

— Кара ме да се чувствам на върха — прошепна Маги. — Ти го знаеш, затова, моля те, не зачеквай пак тази тема. Друг избор нямам.