Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

— Колкото до леглото — заговори Даяна, — ние сме приятели, Крис.

— Приятелите също могат да бъдат заедно в леглото.

— Не и според моите разбирания — тя го хвана за брадичката и обърна лицето му към себе си. — Погледни ме. Ние притежаваме нещо друго, нещо различно. И ти искаш да го определиш по някакъв начин, за да го разбереш — гледаше го право в очите. — Но не този е начинът. Ти го знаеш, чувстваш го и не чакаш аз да ти го кажа.

— Напротив — отвърна той. — Така просто по-малко ще се страхувам — и разтегли устни в усмивка, една от патентованите му усмивки, която разтапяше сърца и предизвикваше сладострастни тръпки по цял свят. — А пък аз си мислех, че няма какво повече да уча — и веднага стана сериозен. — Какво е то?

— Нещо друго, което открих. Нямаше време да повдигна този въпрос по-рано и да ти кажа правото, не съм сигурна какво точно изпитвам. Понякога ми иде да те удуша, понякога…

— Ще се наканиш ли все пак да ми кажеш за какво става дума?

— Маги е била пристрастена към хероина, Крис. Как е станало?

— Кой е влязъл и я е убил, това ли имаш предвид?

— Престани да извърташ. Аз знам.

— Какво знаеш?

— Само не ме лъжи.

Видя как ъгълчето на устата му трепна. Беше стаил дъх.

— Значи ме обвиняваш, така ли? Е, да, така е много удобно. Аз съм тук, а тя е…

— Не продължавай по този начин — предупреди го Даяна.

— Какво, по дяволите, изведнъж те направи толкова добродетелна? Такава принцеса? Никога ли не си правила нещо, за което после да си съжалявала?

— Не ми отговори на въпроса — невъзмутимо каза Даяна.

— Точно така — не съм!

— Добре. Да оставим тази тема — и тя извърна глава.

Вятърът свиреше по пътя си от ниските храсти, над широката бетонна стена, към плискащите се вълни. На запад небето беше чисто, без нито едно облаче.

— Значи не искаш да ме чуеш — заговори след малко Крис, но толкова тихо, че тя го помоли да повтори.

— Не, ако отново ще е лъжа. За какво да сме заедно, ако ще се лъжем един друг — Даяна му хвърли бърз поглед. — „Паван“ също ли беше лъжа? — знаеше, че го е засегнала и остана доволна.

— Не беше лъжа, Даян.

— Тогава не ме лъжи сега.

— Добре — кимна той, взе една суха бамбукова пръчка и забарабани с нея по земята. — При Маги нещата винаги се свеждаха до едно: до нейната наивност, но не като на тъпите, скучни групарки… съвсем не. Аз бях печен… а тя не. Мислех, че ще мога да я предпазя от тази гадост, разбираш ли? — очите му гледаха умоляващо. — Тя… Аз правех всичко възможно да не узнае какво вземам. Не исках да я изкушавам — Крис изведнъж се засмя с дрезгав и някак тъжен глас. — Но един ден, прибирам се и виждам от тая стока, оставена открито върху кухненската маса. Една от нейните приятелки… аз дори не я познавам, увлякла Маги — той хвърли бамбуковата пръчка, ала вятърът, духащ откъм морето, я запрати обратно в лицето му. Той я свали от бузата си и я метна зад гърба си. — Така стана. Каква гадна ирония. Някаква малка уличница — той въздъхна. — Знаеш колко ниско можеше да падне Маги. Нищо не ставаше с нейната кариера, а аз нямах време… — белите му като сняг юмруци се впиха в лицето, изкривявайки чертите му. — О, но тя беше слабохарактерна, Даян… толкова слабохарактерна. Не можеше да се оправя сама… имаше нужда от мен, от теб и от още много други, които, предполагам, никой от нас двамата не познава. Тя просто не можеше да стои сама.

— Защо не й попречи, Крис? — попита го с тих глас, ала нотката на обвинение прозвуча хапливо.

— Разбира се, че и това ми е минавало през ума. Но нали знаеш как работя. Как да й попреча? Нали щях да се чувствам като напикан, ако й кажех тя да спре, а аз да продължа.

— Значи просто си я оставил. Егоистично копеле!

— Какво можех да направя? — с отчаян глас рече той. — Веднъж дори я бих. Да, бих я. Толкова се вбесих, че перде ми падна пред очите. Направих го, преди да знам… Божичко! Бях вбесен не само от нея, но и от себе си. Но бях сигурен, че тя нямаше да обърне внимание на думите ми… особено ако й бях казал да престане, защото тогава щеше да има нещо, за което да ми пили, да злорадства, когато стане някой срив, и щеше да се намрази, задето се събужда сутрин.

— Как тъй аз не съм разбрала за това?

— Тя много те обичаше. И знаеше, че ако научиш, ще потърсиш начин да я спреш, — тя… Даян, тя не искаше да бъде спряна.

— Защо си толкова сигурен?

— Защото — доближи той лице до нейното — знам.

По време на обратния полет до Лос Анджелис въздухът беше сух, спарен и наситен с онези микроскопични песъчинки, които се полепват по клепачите само при пътуване със самолет.