Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

— От малка — каза Даяна — добих представа за стойността на човешкия живот. Не мога да твърдя, че познавам Найл Валънтайн добре или отдавна. Всъщност едва този уикенд Крис Кър ме запозна с него. Но както се случва човек да опознае някого по време на дълъг нощен полет, така Найл Валънтайн ми разказа неща, които може би не е разкривал пред никого другиго. Всички вие го познавате като музикант с изключителен талант и неутолима жажда за живот. И накрая тъкмо тази жажда го унищожи. Но аз опознах и друга страна от характера му, която, струва ми се, той се бе старал да скрие от всички вас. Това беше човешката му страна и това най-много ще ми липсва.

— Госпожице Уитни — извика някой, — вярно ли е, че Найл Валънтайн е починал от свръхдоза наркотик, който сам е поел?

— Мисля — предпазливо отвърна Даяна, — че точният отговор ще узнаете, когато екипът по медицинска експертиза в Сан Франциско се произнесе публично.

— А вярно ли е — настоя същия глас, — че някои членове на „Хартбийтс“ употребяват непрекъснато наркотици с много силно въздействие?

— Всички четем едни и същи вестници — спокойно каза Даяна и се усмихна. — С изключение на онези, които са пристрастени към телевизията.

Разнесе се общ смях.

— А вие? Какъв вид наркотици използвате?

Даяна се наклони напред и се усмихна още по-широко.

— Пеницилин, когато ми го предпише лекарят; в останалите случаи — витамини и желязо.

Отново се разнесе смях.

— Госпожице Уитни, тъй като от филмовото студио ни държат в неведение, може би вие самата ще ни кажете как върви „Хедър Дюел“? — гласът беше друг.

— Филмът е мечта за една актриса — отвърна Даяна. — Работата с Мариън Кларк те кара да се чувстваш на седмото небе — отново смях. — Но ако говорим сериозно, причината да получавате малко информация за всекидневния ход на филма, е, че всичко върни изключително вълнуващо и никой не иска да си раздвоява вниманието — тя млъкна за малко. — Нали знаете как филмовите дейци се осланят на своите масички за спиритически сеанси — смях — или на куклите за магии!

Докато всички продължаваха да се смеят, Даяна само се усмихваше.

В нейно отсъствие бе поставен друг рекламен плакат срещу този, който рекламираше новия филм на Редфорд. Берил отби покрай Сънсет и намали скоростта, за да даде възможност на Даяна да го разгледа добре.

Плакатът не беше от обичайните. Представляваше две огромни глави. Едната имаше лице на красива жена с дълги медени коси и раздалечени виолетови очи. Розовите й устни бяха полуотворени, сякаш щеше да зашепне нежни думи на любимия си. В изражението й имаше някаква невинност, която едва ли не сияеше.

Извивката на врата й преливаше в извивката на врата на другото лице. То принадлежеше на жена със стиснати устни и суров израз. Погледът й сякаш пронизваше Холивудската мъглявина и създаваше впечатлението, че вижда много по-далеч и по-ясно от всеки друг. Излъчваше силна воля и решителност, които биха непогрешими.

И двете лица изобразяваха Даяна. Или по-точно Хедър Дюел.

— Боже мой! — възкликна Даяна. — Чия е тази идея?

Борил сбърчи вежди и натисна клаксона, за да даде сигнал на младо русо момиче, което караше ролкови кънки по булеварда.

— Какво значение яма? Не ти ли харесва?

— Чудесен е! — продължи да извива врат Даяна през прозореца. — Но не предполагах, че някой от студиото има такова въображение.

— И си права. Рубънс възложи на Сам Емшуейлър да го направи. Той е независим играч… проектира реклами за печатни издания на стойност милиони долари — тя натисна газта и мина почти на червен светофар. — Истински гений, който избави Рубънс от провал, като лансира „Моби Дик“ по най-внушителен начин.

— Помня рекламата. Беше невероятна.

Берял кимна.

— Но и необикновена. Рубънс трябваше здраво да обработи Бейлман, за да упълномощи той студиото да заложи своя дял. Те почват да нервничат, когато не всичко е според стандартните изисквания.

— И какво направи Рубънс?

Берил ме можа да се удържи, ухили се и хвърли поглед към Даяна.

— Каза на Бейлман, че мисли, че е загубил първите два ролки на филма. Бейлман, разбира се, не му повярва и се обади на Мариън. Мариън, който се има с Бейлман, потвърди, че е точно така. Бейлман станал бял като платно, защото според договора на Рубънс със студиото, те са отговорни за подобна загуба.

Даяна се запита дали Скайлър или Рубънс е отговорен според тази клауза.

— Във всеки случай онзи следобед всичко се оправи — продължи Берил. — Не ти казахме, защото щяхме да развалим изненадата.