Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

— Какво? Та дори аз не съм го виждала.

— Знам — усмихна се Берил. — И ако в студиото разберат, ще ни одерат живи. Те също не са го виждали.

— Занесох му и филма „Кралско червено“ — продължи Спенглър.

Сърцето на Даяна се качи в гърлото й.

— Но защо? Не, чакайте — тя се повдигна на ръце, излезе от басейна и седна до Спенглър. — Така, сега искам да разбера всичко. Какво е мнението му за филма?

— Не му хареса. Но… смята, че вие сте великолепна — той обгърна коленете си с ръце, за да запази равновесие. — Между другото трябва да ви кажа, че според мен „Хедър Дюел“ ще бъде сензация, съдейки по това, което видяхме.

— И Брандо ли смята така?

— Е, той е малко… ексцентричен. Хареса му.

— Това е чудесно, но с каква цел сте показали материала?

Берил придърпа един стол, отпусна туловището си в прегръдката му и каза:

— Дори подготвя сценарий за Рубънс. Нещо, което, ако стане, трябва да бъде много специално. Нали така, Дори?

— Да — очите му светнаха. — Имаме сценарий от Робърт Таун, по който Копола подлудя. Толкова подлудя, че се съгласи да го режисира и да го спонсорира заедно с Рубънс. Но имаше проблем…

— Нали знаеш какъв е Копола. При него всичко трябва да е напълно изпипано, за да започне. Той настоява за две неща. Главната мъжка роля да се повери на Брандо…

— Брандо и аз се знаем отдавна — допълни Дори, — затова отидох да му занеса сценария. Хареса го, много го хареса. Е, поиска някъде поправки — той с разбиране сви рамене, — но не му е за първи път. Това ще бъде първата му главна роля след „Кръстникът“. Девет десети от времето на филма той ще бъде на екрана.

С крайчеца на окото си Даяна видя Мария да излиза от къщата с огромна табла, отрупана със сандвичи и пина колада. Тя примижа срещу слънцето.

— Нали казахте, че Копола настоявал за две неща. Първото беше Брандо…

— А второто — каза Берил — си ти.

— Ей, Емульор! — подвикна Феси. — Стига си говорил, ами вземи да изнесеш този мъж от тук. Започна да усмърдява стаята.

Хедър продължаваше да притиска Джеймс до себе си. Емульор се приближи до нея и я потупа по рамото.

— Съжалявам, госпожо. Изпълнявам заповед.

Хедър не помръдваше.

— Госпожо — заговори малко по-настоятелно Емульор, — съпругът ви е мъртъв. Няма смисъл да се противопоставяте повече. Трябва да го пуснете.

— Махай го по-бързо от там! — изкрещя Феси.

Емульор посегна да отдръпне ръката на Хедър.

— Не ме докосвайте!

— Госпожо, моля ви…

— Казах да не ме докосвате! — и притисна Джеймс в прегръдките си.

— Ти чуваш ли! — изрева Феси и се спусна към младия французин.

По лицето на Емульор се изписа уплаха. Той рязко изтръгна Хедър от Джеймс. Тя се изправи на крака привидно по собствено желание.

— Е, щом е тъй… — извърна се и с всичка сила удари младия аташе през лицето. Той притисна ръка върху удареното място и се олюля.

— До гуша ми дойде от теб! — отново изкрещя Феси. — Мислех, че имаш достатъчно мъжество, за да се справиш с това. Сега аз трябва да го свърша — по дебелите му устни заигра лека усмивка. — Очаквах подобно нещо — обърна се той към Хедър. — Очаквах да направиш нещо като…

Хедър замахна слепешката и заби, юмрук във врата на Феси. Зашеметен и изненадан, той се свлече на колене. Замига, запреглъща. Завъртя глава ту на едната, ту на другата страна. Обърса очи.

— Той не е труп — рече Хедър, свеждайки поглед към него, — за лешояди като вас.

Без да вдигне глава, Феси посегна за автоматичния си пистолет. Изсумтя силно и Хедър видя цевта на оръжието, насочен към нея. Тя не помръдна.

С един скок Ел-Калаам се намери между тях и изби с крак пистолета. Оръжието полетя, бълвайки куршуми в отсрещната стена. Люспи от мазилка се разхвърчаха и въздухът се изпълни с прах.

— Няма да направиш и с нея това, което направи с другата — рече със студен глас Ел-Калаам. — Избий си тази мисъл от главата. Не можеш да я имаш. Ние имаме работа да вършим. Това е единственото, за което трябва да мислиш — погледите им се срещнаха. Брадатият подритна Феси по хълбока. — Хайде, ставай и иди да провериш дали Хадам е изпълнил задачата си. Уведоми ме, когато израелците вдигнат трупа на Бок.

Феси стана. Не гледаше към Ел-Калаам, а към Хедър.

— Тъкмо сега трябваше да я убиеш — каза той. — Всички щяхме да си отдъхнем.

И се упъти към входната врата, затваряйки я след себе си. Ел-Калаам се приближи до Хедър и я погледна в очите.

— Може би Феси е прав по отношение на теб. Ти си аматьорка, но опасна аматьорка в случая. Май наистина трябва да те убия.