Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

След смъртта на Бейба тя отново беше отишла в „Нова“, за да потърси въоръжените мъже — Рустър и Тони с техните нагънати като хармоника снимки на членовете на семействата им, чиито имена бързо се бяха заличили от паметта й, сякаш бяха нереални образи от детството, които тя само веднъж бе извикала във въображението си и повече не й трябваха. Беше отишла да потърси двамата мъже, за да отмъстят на Орелио Окейшо, върху когото и тя самата искаше да излее гнева си.

Но сега, вероятно и без да съзнава, тя мразеше тези професионални убийци така, както мразеше и Окейшо. Мразеше ги, задето не бяха опазили живота си точно когато тя — и Бейба — имаха най-много нужда от тях. Ако те бяха обичали Бейба, а оттам и нея, сега щяха да са тук, а не да лежат в моргата.

Аз съм единствената, която те обичаше, Бейба, каза си тя наум. Изведнъж образите на екрана се размазаха. По лицето й потекоха сълзи и тя неудържимо се разрида.

Накрая, когато видя, че филмът е сменен, стана и си тръгна. Не можеше да понесе мисълта, че в досегашния й ред, в отчаянието и гнева и, изпълващи тази малка тъмна вселена, ще бъде наложена някаква друга последователност.

Излезе на изпълнената с живот улица и се спря неподвижна и нерешителна. Ала в момента, в който покрай нея мина жена с шоколадов цвят на кожата, на Даяна й се прииска да запрати чантата си в черното й лице. И точно тогава проумя къде трябва да отиде.

Там, на мрачната и неприветлива улица, точно срещу ресторанта в Харлем, където Бейба я бе завел онази първа вечер и двамата наблюдаваха призрачния танц, се намираше малко магазинче, в което властваше черна като катран жена с широки бедра, огромен бюст, пълни, лъскави бузи и очи, които пускаха искри, когато в тях се отразеше светлина.

Когато Даяна стигна до магазина, той беше още затворен и тя се принуди да чака на тротоара. Огледа прашната витрина с перденца, наблъскана с най-различни фетиши, украсени с пера, магьоснически кукли с причудливи форми и зловещи лица. Всички имаха етикети с надпис „Произведено в Хаити“ — доказателство за тяхната автентичност.

Тя трепна леко, когато зърна една сянка да се размърдва на фона на черния плат с черни фигури, покриващ основата на витрината. Две жълто-зелени очи се впериха в нея и когато слънчевата светлина ги освети, в тях се откроиха и цепките на котешки ириси. Животното отърка глава в стъклото на прозореца, вирна опашка и изчезна навътре в магазина. „Здравен, писанке!“ — промълвиха устните на Даяна.

— Мен ли чакаш, дете?

Даяна се обърна стресната и видя дебелата жена, която бе собственичка на магазина. Капките пот по тъмната й кожа блестяха като диамантени мъниста. Гласът й беше мелодичен, с топлия, игрив ритъм, характерен за чернокожите от Острова — чужд и в същото време познат.

Всичките гривни — тесни и широки — нанизани на дебелата й ръка, се раздрънчаха, сякаш ято гъски закряска, когато тя затършува в чантата си. Извади оттам халка с ключове, отдели два и един след друг ги пъхна в бравите на вратата.

— Влизай, дете — подкани я тя. — Улица като тази не е място за теб.

Даяна пристъпи плахо навътре в магазина и веднага сбърчи нос от смесицата силни миризми, която я лъхна. Нещо докосна панталоните й и тя погледна надолу. Котката се галеше в краката й.

— Ти май идваше тук с онзи, огромния мъж, нали, дете?

— Бейба — почти се задави Даяна, произнасяйки и мете му.

— А, Бейба ли? — рече жената. — Не му знаех името.

Тя остави чантата на тезгяха, свали широкото си палто.

— Напоследък не съм го виждала — извърна глава към Даяна, докато окачваше палтото си. — Идваш тук за глътчица любов ли, дете? Какво, да не сте се скарали или…?

— Той умря.

— Умря? — жената широко отвори очи. — Господи, дете, ужасно съжалявам за това — докато се наместваше зад тезгяха, тя се наведе и се вгледа в лицето й. — Добре, ти само разкажи на Лиз-Мари какво е станало и тя ще ти помогне.

— Искам — започна Даяна — нещо много силно. Много силно. Нещо за… заклинание или от тоя род.

Лиз-Мари кимна, събра длани върху тезгяха.

— Имаме такива силни магии, дете. Най-различни.

Даяна я погледна и додаде:

— Искам такава, която да убива.

За миг в магазинчето настъпи мъртва тишина. Черната котка се бе настанила между Даяна и Лиз-Мари и усърдно миеше лапичка.

— Господи, дете, много си млада още, за да имаш такива черни мисли.

Лиз-Мари мина пред тезгяха, протегна се и взе ръцете на Даяна в своите. Обърна ги с дланите нагоре и с розовите върхове на пръстите си проследи линиите, подобно на слепец, който чете чрез специалната система с изпъкнал шрифт.