Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

— Едва ли някой би повярвал.

Тя сложи ръка върху рамото му.

— С изключение на теб, разбира се.

Измествайки се напред в стола си, Даяна опря крака в неговите, наведе се и впи устни в плътта му.

— Липсваше ми — промълви тя. — Толкова ми липсваше.

Рубънс се засмя.

— Въпреки всички тези изживявания?

— Въпреки всичко.

— Това е опасно.

— Обичам опасностите.

— Като отворихме дума за това — каза Рубънс, плъзгайки ръка по гърба й, — трябва да знаеш, че никак не ми хареса твоя припадък на снимачната площадка.

Даяна поклати глава.

— Не беше нищо страшно. Макар че отидох на преглед.

— И?

— Екстра съм.

— Божичко, дано! Защото имам още няколко изненади за теб.

— Добре де, ще ми ги кажеш ли или ще ме мъчиш?

— Берил наистина се прояви този път. Уреди те за списание „Тайм“.

Тя се изсмя подигравателно.

— Нещо бълнуваш. Вие и двамата имате халюцинации. Не е възможно Берил да ме е уредила за „Тайм“. Та аз не съм стигнала още върха.

— Не си ли? — провлече думите Рубънс. — Очевидно ония от „Тайм“ не са на това мнение. Когато изданието, определено да отрази първата прожекция на „Хедър Дюел“ в Ню Йорк, залее будките и хората видят лицето ти на корицата.

Тя се обърна и го загледа с широко отворени очи.

— Ти знаеш ли, че си се побъркал. Че си направо смахнат. Няма начин това да…

— Искаш ли да се обзаложим?

Даяна изведнъж млъкна. Рубънс никога не би казал „Искаш ли да се обзаложим?“, ако предварително не е сигурен в резултата.

Тя притихна на стола с ръце, притиснати в коленете й; сърцето й биеше като чук.

— Господи! Кой всъщност си ти?

Рубънс сви рамене.

— Ела — и когато той се приближи и се наведе, тя обгърна главата му с ръце и прокара пръсти в косата му.

— Какво търсиш?

— Рога — отвърна тя.

— Рога ли?

— Като дяволските.

— А, такива рога! Съжалявам, но ги отрязах преди хиляда години — той взе ръцете й в своите. Нейните бяха студени и той започна да ги разтрива, за да ги стопли. — Давай, Даяна. Ти си! Ти. Ти.

Тя облегна глава на гърдите му. Вдъхна миризмата му — тази негова характерна смесица от пот, сапун и одеколон „Ралф Лорен“. Долепи ухо точно над пъпката на лявата му гърда, затвори очи и се заслуша в леките удари на сърцето му, което сякаш успокояваше и нея.

Едната му ръка докосна гърба й и започна да го гали. Без да я отмества от себе си, той протегна другата си ръка към бамбуковата масичка, покрита със стъкло, и извади от чекмеджето швейцарско войнишко ножче — тъмночервено със златно логотипно кръстче. Отвори с нокът едно от правите му остриета и рече:

— Ако искаш, можеш да ме прободеш.

— Какво?

— Да видиш дали кървя — засмя се той и тикна дръжката на ножчето между пръстите й. — Хайде.

Тя отдръпна ръката си като опарена.

— Ти си луд. Не.

Той обаче настоя и сложи ножчето в дланта й.

— Само едно драсване — кротко каза Рубънс. — Дори няма да ме заболи. Рязваш леко и…

— Не!

— Добре — взе ножчето от разтворената й длан. — Сам ще го направя — и преди тя да успее да го спре, заби острието във възглавничката на левия си показалец, оставяйки хоризонтална резка. Мигом по дължината на разреза бликна тъмна, червена кръв, украсявайки кожата като с мъниста. — Видя ли? — и постави пръста си под един слънчев лъч; кръвта проблясва като тъмен рубин. После отдръпна пръста, допря го до челото си и го прокара надолу по извивката на носа. — Ето, да видиш, че е истинска кръв.

Даяна оглеждаше лицето му в слънчевата светлина. Това не беше същият онзи продуцент със загорял тен, спортуващ тенис, за какъвто винаги го е смятала. Макар да не виждаше никаква промяна във външния му вид, тя имаше чувството, че той се преобрази пред очите й.

Как стана това? — запита се тя в себе си. — С някаква магия ли? И тогава разбра. Тя винаги е била изпълнена — и вероятно тази е била основната причина да го задържи тъй дълго в прегръдките си — с някакво благоговение пред невероятно огромната власт, която той притежаваше. Властта му не бе намаляла — просто тя бе свикнала с нея. Но и не беше само неговата власт. Това, което й каза преди малко: „Ти, ти, ти!“ Осъзна, че сега добавяше и нейната власт — съчетанието между артистичността и бизнеса — това напоследък изпълваше техните дни и нощи.

— Да — прошепна тя, като взе кървящия му пръст и затърка розовата му възглавничка в устните си. — Аз, аз, аз!

Рубънс наблюдаваше движенията й с огромна, нескрита гордост. В този момент той приличаше на Мариън, който, след като е хвърлил цялата си енергия да постави дадена сцена, започва с удоволствие да наблюдава как главната му героиня се е вживяла до крайност, надминавайки очакванията му и е прекрачила в царството на легендите.