Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

— Ние разполагаме с много малко време — каза Даяна. — Имаме среща с Тод Бърк в „Колумбия“ в… — тя погледна часовника си — точно след двайсет минути.

Другата жена като че ли премигна при споменаването на това име, но не каза нищо.

— Той по някакъв начин се е преборил за сценария с Брандо и ни покани на разговор. В първия момент предложих на Рубънс да му откажем… нали все пак имахме морално задължение към Бъз — Даяна млъкна, наблюдавайки изражението на Сандра при употребата на минало време. Другата само кръстоса ръце на гърдите си. — Но, естествено — продължи Даяна, — след като Дори ни уведоми, че Бейлман е разместил имената в афиша, отношението ми започна да се променя. Е — махна тя с ръка, — това съвсем не е толкова важно — и добави със саркастичен тон: — Така че бъдете добра да предадете това на Бъз. Междувременно ние ще бъдем при Бърк. Той е отделил целия си следобед за нас.

Даяна млъкна и загледа Сандра Обърст право в очите. Лицето на другата побеля под загара и грима й.

— Какво значи това, някаква шега ли? — с надежда попита тя.

— Никаква шега — отвърна Даяна. — До гуша ми дойде да не получавам заслуженото в това студио.

Сандра вдигна ръка с дланта нагоре.

— Не разбирам какво мога аз да направя.

— О, нищо — каза Даяна и погледна часовника си. — Вие нали само предавате съобщения, какво повече?

— Господин Рубънс, ние винаги сме имали добри професионални отношения.

Той сви рамене и я погледна безизразно, сякаш искаше да каже: „Нали ги знаеш тия волеви филмови актриси!“

Очилата на Сандра Обърст започнаха да се смъкват по носа й и независимо от климатичната инсталация тя се бе изпотила. Погледът й започна да се мести през стъклата ту към единия, ту към другия.

— Аз само… просто не знам какво да кажа — тя леко потрепери, за пръв път откакто бяха влезли.

— Разбира се, че не можете да знаете — Даяна обърна глава. — Нали ти казах, Рубънс, нямаше никакъв смисъл да идваме.

— Да, Сандра има право. „Туентиът“ и аз винаги сме работили добре — той й се усмихна. — Нали така?

— Да, господин Рубънс — отвърна Сандра така, сякаш току-що бе зърнала светъл лъч след разрушителна буря.

— Но, както сам се убеди, това вече е минало — вметна Даяна. — Трябваше да отидем направо при Бърк и нямаше да става нужда, да се държим учтиво с тези хора. Те нямат никакви обноски.

— С голяма неохота — рече Рубънс и хвърли унил поглед към Сандра — трябва да се съглася с теб. Предай нашите поздрави на Бъз.

Двамата се надигнаха да си вървят.

— Един момент!

Те се обърнаха и видяха, че жената е измъкнала телефона от секретарката и притиска слушалка до ухото си, без да помръдва. После я отдръпна и тя увисна във въздуха като ненужен придатък.

— Господин Бейлман иска да размени по една дума с вас.

— О, недей — възрази Рубънс. — Не искаме да притесняваме Бъз. Той вероятно е в разгара на важна среща…

— Моля ви — настоя Сандра Обърст, — той наистина иска да размени по една дума с вас.

— По една дума? — очите на Рубънс се разшириха, докато изговаряше фразата. — Е, при тези обстоятелства…

Даяна поклати глава.

— Съжалявам, госпожице Обърст, бавите ни за срещата. Моля, предайте на Бъз, че ще му се обадим по-късно.

Жената отстъпи крачка встрани от секретарското бюро.

— Боже мой, но вие не бива да си тръгвате сега! Той ще ме убие.

— Да беше помислила по-рано за това — рече Рубънс. — Вече е много късно.

Сандра се усмихна широко, отчаяно, протегна ръце към двамата.

— Знаете ли — каза тя, — цялото недоразумение е по моя вина… наистина. Имахме такава отвратителна седмица, че днес още не съм дошла на себе си. Трябваше веднага да ви въведа при господин Бейлман. Но не мога да си обясня защо не го направих.

Даяна веднага се досети, че Бъз и бе наредил да каже това.

— Днес ми е лош ден — додаде Сандра и стисна ръката на Даяна като жена на жена. — Всеки ги има, нали знаете, госпожице Уитни?

— За бога, Даяна — обади се Рубънс, — нека пощадим жената.

Бъз Бейлман беше намръщен индивид, попрехвърлил четиридесетте. Късо подстриганата му коса беше стоманеносива, а дебелата му кожа имаше цвят на махагон. Беше добър играч на голф и още по-добър кинаджия, стига да не е хванат в кризисна ситуация. Беше превъзходен по отношение на идеи и цифри, но колегите му бяха склонни да го отбягват. Нямаше много опит в самостоятелната работа.

Едрата му фигура ги чакаше зад бюрото. Дългият панорамен прозорец зад гърба му гледаше на запад — това беше преднамерено от негова страна — при следобедните срещи (сутрин приемаше само служители на „Туентиът“) слънцето биеше право в очите на хората.