Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

— Даяна, Рубънс — сърдечно ги поздрави той, — какво ви забави толкова? В момента, в който разбрах, че сте навън, казах на Сандра веднага да ви покани.

Бейлман присви очи, докато ги изчакваше да се приближат и по лицето му се изписа болезнен вид, сякаш се мъчеше да преодолее някакъв трудноразрешим проблем.

— Казвам ви, не знам какво да правя с нея — и поклати глава. — Би трябвало да бъде по-разумна.

Той излезе иззад бюрото си и се обърна към Рубънс.

— Ти как я намираш?

— Според мен си е на място — отвърна Рубънс и погледна Даяна.

Ала Бейлман продължаваше да изглежда разтревожен.

— Не знам. Тя вече не е това, което беше. Кажи ми, Рубънс…

Но Рубънс се бе отдалечил и гледаше през прозореца уличните палми и лъскавите мерцедеси, които се движеха плътно един след друг. Той вдигна ръка:

— Питай Даяна, Бъз. Искай нейното мнение. Тя познава жените по-добре от мен.

— Даяна, ти какво ще кажеш? — попита Бейлман, докато прекосяваше стаята на път към барчето. — Някой да иска нещо за пиене?

— Според мен — отвърна Даяна, — ще е най-добре да кажеш на Джордж, че връщаш името му под моето — ръката на Бейлман с гарафата с уиски увисна във въздуха. — И отсега нататък остави госпожица Обърст да се занимава с Дик Ренолдс, за да нямаме повече недоразумения.

Бейлман остави гарафата и се обърна.

— Слушай, Даяна, нека да не бъдем толкова неразумни, искаш ли? Знам как хора като вас кипват бързо, но има граници, които не можем да прекрачим — той тръгна към нея. — Искам да кажа… — разпери ръце — парите са пари, бизнесът си е бизнес. Нали така, Рубънс? — и понеже Рубънс не продума, дори не обърна глава, Бейлман се направи, че нищо не е забелязал и продължи: — Хубаво е човек да пази своето его. Актьорите не могат да оцелеят без него — той посочи с палец гърдите си. — Господи, аз ли не знам! Да не мислиш, че съм толкова нечувствителен? Правя всичко това заради филма. Ние сме като едно семейство. Идва някой с основателно оплакване…

— Съвсем не е основателно — рече Даяна.

— Длъжен съм да направя това, което смятам, че ще е най-добре за всички. Аз съм на топа на устата, Даяна, но, по дяволите, не се оплаквам. Нали затова ми плащат. Просто ти обяснявам моето положение. За всекиго трябва да мисля, не само за един. Винаги възниква някакъв проблем с хора като вас. Но ние сме подготвени да изглаждаме подобни случаи. Ти ще заминеш за Ню Йорк и всичко ще бъде наред. Повярвай ми — той пак разпери ръце и в гласа му се появи примиренческа нотка. — Знам как е към края на снимките и ти съчувствам. Изнервена си и това е напълно разбираемо. Но аз съм изпитвал същото стотици пъти, че и повече. Така че съзнавам какво говоря.

— Какво стана с първоначалното подреждане на имената? Според договора мястото на името ми е гарантирано.

Бейлман се усмихна малко по-широко, сякаш бе почувствал, че бетонът, който бе излял, е започнал да се втвърдява.

— Няма да е лошо да се върнеш и да прочетеш ситните букви. Размерът на шрифта е гарантиран, но подреждането е по преценка на студиото. Ние преосмислихме проекта, цялостно, и аз съм напълно убеден, че решението е правилно. Има смисъл да…

— Не ми ги разправяй тия — отсече Даяна. — Ренолдс е дошъл тук, настъпил те е по мазола и ти си извикал: „Ох!“ Това е станало!

Бейлман зина и лицето му почервеня. Взе да човърка хваналата коричка драскотина високо на челото си, докато я разкървави.

— За какво говори тя, Рубънс?

Онзи спря да съзерцава улицата и се обърна.

— Не говоря от нейно име, Бъз. Щом казва нещо, значи е така.

Бейлман отново извърна глава към Даяна.

— Мислиш, че съм бил притиснат или нещо от този род? Това ли намекваш?

— Това, което намеквам, е — отвърна Даяна, — че имах предвид да ти кажа за противния цвят на вътрешните стени на караваната ми. Отвратителен е. Искам да се боядисат в прасковен цвят… съвсем бледопрасковен. И когато бъде готово, ще се върна за снимки.

Бейлман се хвана отстрани за бюрото си.

— Ама ти какво? — изглеждаше напълно объркан. — Какво искаш да кажеш с това „ще се върна“?

— Съжалявам, но не мога да се концентрирам напълно в такава отблъскваща атмосфера.

— Хм, какво боядисване? — гледаше я подозрително, после безропотно сви рамене, сякаш правеше огромна отстъпка. — Добре. Няма проблем. Ще сменим цвета — и се усмихна. — Какво е за нас един пласт боя? Така де, нали сме приятели?

Той погледна към Рубънс, който го наблюдаваше.

— Правилно, Бъз — кимна Рубънс. — Вече имаш данните.