Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

Бейлман, изглежда, бе възвърнал увереността си. Той застана зад бюрото и посегна към телефона.

— Първото нещо, което трябва да направя, е…

— И осветлението е ужасно — обади се Даяна.

Бейлман застина на място, както бе вдигнал слушалката.

— Осветление ли? — изграчи той. — Какво осветление? Къде осветление?

— В караваната ми — спокойно уточни Даяна и пристъпи крачка към него. — Мисля, че едно подвижно осветление ще бъде много подходящо.

Бейлман върна слушалката на мястото й и впери поглед в Даяна.

— Мога ли да попитам, за какво ти е необходимо подвижно осветление в караваната? — едва сдържаше истеричната нотка в гласа си.

— За гримьорите, естествено. Отсега нататък искам да бъда гримирана в караваната си.

— Чакай, чакай. Ти знаеш ли каква буря ще се разрази сред останалите…

— И сред другите… ония глупаци от студиото, които си пратил да дебнат зад кулисите.

— Ти си луда! — Бейлман стоеше зад бюрото си, като че ли то беше последното свидетелство за неговата власт, в което можеше да се вкопчи. Отново раздразни раничката си на челото. — Това е безумие, Рубънс! — извика той. — Трябва веднага да спреш тази лудост!

— Това няма нищо общо с Рубънс! — разпалено рече Даяна. — То касае само мен и теб.

Бейлман продължаваше да не й вярва.

— Рубънс — попита той, — какво става тук?

— Тя е звездата — сви рамене Рубънс. — Нямам нищо общо със случая.

— Но тя е твое протеже! — изкрещя Бейлман.

— О, не — отвърна Рубънс. — Тя е твоя звезда, да те вземат дяволите, и е крайно време да поемеш отговорност за това. Тя е на път да ти докара сто милиона долара, ако не и повече.

— Празни надежди.

Рубънс се отдръпна от прозореца.

— Щом дори това не можеш да прозреш, мога само да те съжалявам. Отсега нататък за една година ти ще поемеш целия кредит за филма — той се упъти към вратата, подминавайки Даяна и Бейлман. — Хайде, Даяна. Ти се оказа, права от самото начало. Нямаме повече работа тук.

— Рубънс, почакай! Къде тръгна?

Но вратата се бе затворила зад гърба на Рубънс.

— По дяволите! — Бейлман сви ръце в безсилни юмруци и изгледа Даяна с кръвнишки поглед. — Ти за коя се мислиш, та идваш тук и…

— Аз знам коя съм, Бъз — с леден глас отвърна Даяна. — Ти нямаш представа за твоето положение в случая. Какво ще правиш, ако прекратя снимките?

— Ти си една глупава пикла — едната челюст на Бейлман потреперваше. — Аз не преговарям с пикли.

— Виж какво ще ти кажа, Бъз — леко се наклони към него Даяна. — Не те харесвам като професионалист, още по-малко като човек. Аз съм жена и се постарай да осъзнаеш с твоя динозавърски мозък, че сега тук сме само ние двамата — виолетовите й очи го пронизваха. — Само ти и аз и ако не уредим въпроса веднага, повече няма да ти се налага да преговаряш с мен.

За миг й се стори, че мъжът ще експлодира. Но изглежда успя да се овладее.

— Добре, добре — рече той. — Ще имаш осветлението и отделна гримьорна — той прокара пръсти през косата си и седна на стола със звучна въздишка. — Божичко! — явно смяташе въпроса за уреден.

— Чудесно — мило каза Даяна. — А сега защо не се свържеш с Ренолдс, за да му съобщиш, че си променил решението си — тя отиде до барчето и го отвори. — В противен случай сценарият с Брандо отива в „Колумбия“ — наля в две чаши уиски с лед и се обърна към Бейлман. Той я гледаше като вцепенен. — Убедена съм, че председателят на управителния съвет ще остане смаян, като види как оставяш сценария да се изплъзне от ръцете ти — Даяна остави едната чаша на бюрото. По лицето му бе изписан плашещ екстаз.

— Боже Господи! — възкликна той и се обърна с гръб към Даяна.

Стоя така доста време и когато накрая отново се завъртя обратно, по устните му трепкаше усмивка. Взе широката изпотена чаша. Ледът потракваше, докато треперещата му ръка поднасяше питието към устните му.

— Разбира се — гласът му отново бе станал спокоен. — Ренолдс няма никакво становище — вдигна слушалката на телефона. — Абсолютно никакво — и размаха показалец. — Аз предупредих ония от рекламния отдел да не рискуваме с името на Алтавос в този филм.

След това заговори в слушалката:

— Доти, свържи ме веднага с Дик Ренолдс. Ако не е в кабинета си, потърси го вкъщи. Не, не, сега не искам да говоря с нея. И не ме свързвай с никого.

Той постави слушалката на мястото й и се загледа в прозрачните бутони на телефонния апарат. Докато отпиваше нова глътка от скоча си, единият от бутоните светна, започна да мига и когато чу сигнала на интеркома, Бейлман вдигна глава и погледна Даяна право в очите.