Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

— Но значи Ренолдс е знаел през цялото това време, нали?

Нощ. След залез-слънце всички лампи във вилата бяха загасени. Ако нещо просветваше, то беше от джобните фенерчета на терористите.

Хедър спеше на голия под. До нея се бе сгушила Рейчъл, облегнала глава върху извивката на ръката й. От отсрещната стена се отдели сянка и безшумно премина покрай налягалите тела. Когато стигна до мястото, където лежеше Хедър, сянката се изправи над нея с по един крак от двете й страни. После извади фенерче, наведе се и издърпа Хедър до седнало положение. В същото време фенерчето светна и бе насочено право в мижащите й очи.

Хедър извика и присви очи. Вдигна ръка, за да предпази лицето си от светлината, но силен удар я перна и главата й увисна надолу.

— Съмна ли вече? — попита тя с пресипнал глас. — Имам чувството, че съм спяла само няколко минути.

— Трийсет бяха — разнесе се гласът на Рита.

— Какво искаш? — Хедър беше извърнала глава от лъча светлина.

— Имаш право да спиш на интервали само от по трийсет минути.

— Защо?

— Лягай пак да спиш — заповяда й Рита. — Не си губи времето.

Хедър отново легна, но тъй като нощта минаваше бавно и на всеки половин час Рита я разбуждаше, тя ставаше все по-напрегната и по-напрегната. Тъкмо се унасяше в сън и ръката на Рита я раздрусваше, ярката светлина на фенерчето блесваше в очите й. После заспиваше все по-трудно.

— Защо правят така? — прошепна в ухото й Рейчъл в един от тъмните им интервали.

— И аз не знам.

— Щом затворя очи, очаквам всеки момент онази да дойде и да ме разбута — Рейчъл се сгуши по-близо до Хедър. — По-добре изобщо да не заспиваме.

— Да — извърна глава Хедър и погледна момичето, — права си. От това очакване сън не те лови.

— Хедър?

— Кажи.

— Страх ме е.

Хедър прегърна с две ръце момичето.

— Знам, Рейчъл. Но нищо. Здравословно е да изпитваш малко страх.

— Само че съвсем не е толкова малко.

— Рейчъл, чуй ме какво ще ти кажа. Преди да умре, Джеймс ме посъветва да се преборя с тези хора. Засега те държат положението в свои ръце, тъй рече той. Това е тяхната сила. Но веднъж почне ли да отслабва силата им, те ще станат уязвими.

— Нищо не разбирам — гласът на Рейчъл едва се чуваше.

— Това означава, че ние не бива да допуснем да ни надвият. Както виждаш, те се опитват дори и в този момент. Ти ми помогна да го осъзная. Какво правят те — не разрешават на никого да се уедини, не ни оставят да спим. Всичко това влиза в плана им да ни сломят. Но ние не бива да го допускаме.

За известно време двете се умълчаха. Рейчъл надигна глава.

— Ти много обичаше Джеймс, нали?

Хедър затвори очи, и сълзите й въпреки това се процедиха през клепките.

— Да, Рейчъл, много.

— Фреди Бок ми беше като чичо. Даже по-близък от чичо. В Тел Авив имам чичо, когото мразя.

Очите и потърсиха лицето на Хедър. Малката и ръка напипа ръката на Хедър и я повдигна към бузата си. Тя беше мокра от сълзи.

— Какво ще правим?

— Хайде да поспим малко.

Ярка светлина блесна в очите на двете.

— Какво си шушукате? — този път гласът беше на Ел-Калаам.

— Женски приказки — отвърна Хедър.

Силна плесница изплющя върху лицето й.

— Празноглава кучко! — това беше Феси; той я бе ударил. Хедър успя да го мерне зад ослепителния кръг от светлина — беше застанал пред Ел-Калаам.

— За какво си говорехте? — отново попита Ел-Калаам.

— Просто успокоявах момичето. То се страхува.

— И с пълно право се страхува — рече Ел-Калаам. — Положението ви е опасно. Още не сме чули нито дума тази нощ. Крайният срок е утре заран в осем.

— Ел-Калаам — заговори Хедър, — не вярвам да й сториш нещо лошо. Та тя е още дете. Сигурно дори и да…

— Ние сме във война. Не го забравяй. По време на война няма разлика между деца и възрастни. Не може да има разлика и между вас двете — заговори по-разпалено. — Нашата война е свещена, каузата ни — справедлива. Аллах ни казва, че невинни няма.

— Проклет да е Аллах! — кипна Хедър. — Това дете не ти е направило нищо!

— Богохулница! — изкрещя Феси и отново замахна, но Ел-Калаам го спря.

— Нито тя, нито ти ме интересувате като хора — каза Ел-Калаам. — Вие сте атеисти. Но каквото мога да получа от вас, с удоволствие ще го взема. Това е вашата роля тук.

— Никога няма да получиш това, което искаш — обади се Рейчъл. Хедър усети, че ръката на момичето, допряна до нейната, трепери.

— Баща ти няма да те остави да умреш. Той ще ни даде всичко, което искаме. Което ни принадлежи.