Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

— Бил много необуздан — бе повторила Даяна. — Не те всички били такива — и Крис, и Найджъл, и особено Джон.

— Необуздан, значи. Добре, ами ако един от тях наистина е патологичен случай. Вече знаем как са повлияли на Джон наркотиците, като са засилили неврозата му и са го превърнали в психопат.

Боунстийл свърши да свири. Пръстите му още бяха върху клавишите, докато отзвучаваше последният акорд на концерта. Беше се загледал в снимката на дъщеря си.

— Това ли е нейната любима пиеса?

— Какво? О, не — усмихна се той едва забележимо. — На мен ми е любима. Моцарт е богът за Сара.

— Боби — облегна лакти на пианото Даяна, — ще ми кажеш ли защо някак омаловажи думите на Тай относно убийството на Маги?

— Ти да не искаш да повярвам, че Тай и е направила магия? — изсмя се той.

— Съвсем нямах предвид това.

— Не вярвам в магии. Тях ги оставям на почитателите на Стивън Кинг.

— Ами ако Тай е убила Маги?

Боунстийл и хвърли поглед.

— Не е по нейните възможности.

— Достатъчно е злобна.

— Говоря за тялото й — рече той. — Физически не е толкова силна, за да извърши това, което е било сторено на Маги. За подобно нещо се изисква мъжка сила — ръцете му минаха по клавишите сякаш да избършат въображаем прах, наслоен върху тях. — Освен това не се хващам на нито една дума от това, което ти е наговорила.

— Защо?

— Защото — бавно отвърна той — Тай е влюбена в теб.

Даяна се разсмя.

— О, я стига. Тя ме мрази и в червата си — ала за миг нещо присви стомаха й.

— Помисли само — продължи Боунстийл, като наблюдаваше лицето й — Според теб, от какво най-много се ужасява такава жена?

На Даяна вече й стана ясно.

— Да даде воля на чувствата си.

— Забелязал съм го в очите й, Даяна, Щом спомена името ти и нещо в нея се смразява.

— Това е омразата й. Тя ме ревнува заради приятелството ми с Крис.

Боунстийл поклати глава.

— Омразата разтопява жени от този род. Те живеят от нея. Мислиш ли, че тя е обичала някого в живота си? Според мен — не. Поне не мъж. Нейните мъже винаги са били слабохарактерни. Силната е бяла тя. Но тя не може да се справя сама, иначе не би сменяла мъж след мъж. Докато една жена е нещо съвсем различно за нея. И аз си го обяснявам с това, че в жените тя вижда отразена собствената си тайнственост.

В съзнанието на Даяна изплува далечен спомен: тя и баща й в един спокоен, горещ, летен ден насред Лонг Понд в Кейп. Двамата са в гребна лодка; плоското й мокро дъно е напоено с миризмата на сол и ферментиращи рибни вътрешности, въдичарски прътове блестят във въздуха като тънки нишки на огромна паяжина — фина антена, ловяща сигнали.

— Погледни във водата, миличка — казва баща й с много тих глас. — Ей там, през яркото слънчево петно… наблюдавай влакното на кукичката.

Те седят неподвижни като статуи, облени в пот. Душният следобед ги обгръща със затаен дъх. Досами зелената повърхност на езерото облак комари се пръсва, за да направи път на воден паяк, който пъргаво се плъзга край тях.

— Чакай сега — шепне баща й с глас, сподавен от вълнение. — Чакай и гледай онова влакно.

От безоблачното небе слънцето жари голите й рамене, зачервени до болка. Бодна патица проплаква жално и излита от плитчината на отсрещния бряг.

— Ето — с пресипнал глас едва чуто казва баща й, — ето!

И тогава тя вижда над тъмното влакно, което се е изправило почти вертикално от дърпането и започва да се върти така, че слънчевите лъчи проблясват в него като острие на сабя и то пламва като факла в кратката секунда, преди рибата да захапе.

Неизразимата тайнственост на бащиното й абсолютно господство над този момент сега се върна в съзнанието й с такава сила, че главата и се замая. И като че ли изведнъж осъзна, че през целия си живот тя бе търсила възкръсването на този момент, в който светът принадлежеше на баща й и той владееше не само нея, но и всяко живо същество. Призракът на това видение затанцува в периферията на съзнанието й. Имаше начин да спаси Крис от Тай — един-единствен начин — ала Даяна се запита дали е готова на такава жертва. И все пак идеята да използва гъвкаво засилващата се своя власт я заслепи, настърви я да действа.

— Според мен, твоето пътуване с групата може да е дало резултат — прекъсна мислите й Боунстийл. — За момента съм заринат от празни приказки. Всички имат алиби, засега поне. Като изключим Крис, който за известно време те е оставил сама в „Дансърс“, останалите членове на групата и на антуража й са посочили местонахождението си. Но онази уличница, която е била връзката на Маги с наркотиците, може и да ни доведе донякъде. Сигурна ли си — погледна я Боунстийл, — че Крис не я познава?