Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

Тя извика от изненада, ала уроците на Жан-Карлос веднага си казаха думата и ръката й улови оръжието без следа от непохватност. Пръстът й беше на спусъка.

— Ти да не полудя? — кипна тя. — Това чудо е заредено!

— Предпазителят е спуснат.

Гласът му беше безизразен и Даяна разбра, че го е изненадала. Вероятно е очаквал тя да изпусне оръжието или изплашена да отскочи настрани.

— Упражнявали сме се с този вид пистолети — каза Даяна. — Знам как да го използвам.

— Добре.

Той се приближи до нея, хвана я за ръката и я поведе навън от къщата през задната врата. Времето беше топло и влажно. Не подухваше никакъв ветрец. Боунстийл посочи с пръст пред тях.

— Виждаш ли онази бреза?

Даяна преглътна и кимна.

— Дотам е… няма и двайсет метра. Опитай да улучиш чатала на дървото, което е на височината на очите — той вдигна предпазителя. — Хайде, да те видим как стреляш.

Даяна застана срещу брезата и, както я бе учил Жан-Карлос, разкрачи леко крака. Стегна коленете си, хвана пистолета с две ръце и го насочи напред. „Когато имаш мишена с размер на човек, беше й казал Жан-Карлос, не е необходимо да ползваш мерника, цевта е достатъчна.“

Тя натисна спусъка и оръжието гръмна. То подскочи нагоре в ръцете й, но краката й не помръднаха от земята.

— Не — присви очи към дървото Боунстийл, — не улучи. Няма никаква следа. Хайде, продължавай. Опитай пак.

Даяна свали по-ниско пистолета и използвайки цевта за мерник, се приготви за отскачането на оръжието. Отново се прицели, много внимателно.

— Хайде де! — кресна Боунстийл. — Ако някой е насреща ти, нямаш никакво време!

Тя стреля и почти в същото време чу изсвистяването на рикошета. Двамата се приближиха до дървото и Боунстийл сложи палец в дупката върху белия ствол, направена от куршума на Даяна. Намираше се на около три сантиметра под и вдясно от чатала.

— Доста добре — рече Боунстийл, като взе оръжието от ръката й и я поведе обратно към мястото, откъдето бе стреляла.

Когато тя застана до него, той се обърна рязко и наведнъж изстреля останалите четири патрона, без дори да се прицелва. Не беше нужно Даяна да отива до дървото, за да види резултата — от мястото на стрелбата се виждаше, че изстрелите са попаднали точно в основата на чатала.

— Е, успя да се изперчиш.

— Нее — провлече той глас, докато отваряше празния патронник, за да презареди пистолета. — Исках само да ти покажа разликата — затвори барабана и спусна предпазителя. — Но не мога да не призная, че си се занимавала много по-сериозно, отколкото си мислех. Само гледай да не объркваш реалността с фантазията. Това, за което са те обучили, е за част от филм. Докато аз съм обучен за улицата.

— Но ти имаш и погледа на ченге — каза Даяна, — за да можеш да вникваш в хора като Тай.

Боунстийл поклати глава и я поведе към колата си.

— Това, не е въпрос на обучение. Така съм се родил. Това е поглед на писател.

Една вечер, когато се върна вкъщи след дългия снимачен ден и намери бележка от Рубънс, че ще се прибере късно, Даяна заряза всичко и отиде направо да си легне.

Събуди се посред нощ от електрически синьо-бял блясък на светкавица, който я заслепи и тя се сви в тъмния ъгъл на леглото. Мълния проряза небето отляво надясно и ехото от гърмежа продължи дълго да кънти. Със заглъхването му Даяна чу, че на външната врата се звъни. Тя се наметна с халат и тръгна по коридора, изпълнен с неестествена тишина. Докато минаваше през гостната, отново тресна гръм. Беше сънувала Рубънс — как се притиска в нея, как полуотворените му устни дишат в пулсиращия й врат, а пръстите й търсят твърдия му член, започват да го галят, после пъхват връхчето му между влажните й бедра и двамата едновременно изстенват.

Даяна потръпна леко от все още силния и пресен спомен. Почувства влага между бедрата си, — зърната на гърдите и бяха набъбнали до болка и с всяка нейна стъпка платът на халата и се търкаше в чувствителните им връхчета. Стигна до вратата и я отворя.

Мълния разцепи небето като тризъбец и Даяна закри с ръка очите си. От тъмнината някой тихо извика името й.

— Ясмин? — изненада се тя. — Какво правиш…

Нова светкавица проблясва и Даяна успя да я види. Жената беше облечена в тъмен шлифер и притискаше плътно яката му около врата си. Лицето й като че ли беше обезобразено.

— Ясмин? — Даяна протегна ръка и докосна с пръсти лявата буза на приятелката си. Чу я, че леко извика от болка. — Боже мой, какво ти се е случило?

И без да дочака отговор, избута другата жена в антрето и затвори вратата след нея.