Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

В същия момент Даяна почувства влажна топлина между краката си и дланите на Ясмин върху двете й задни половинки. Преди да се осъзнае, езикът на Ясмин се провря право във вътрешността между бедрата й. Даяна изви тяло нагоре. Имаше чувството, че в стаята има някакъв мотор, който работи с пълна мощност. Пръстите й се впиха в косата на Ясмин и притеглиха лицето й към своето; силни гърчове преминаха през тялото й и тя закрещя до пресипване.

След известно време Даяна отвори очи и придърпа чувственото тяло на Ясмин върху себе си.

— Кажи ми — прошепна тя с пресипнал глас, — какво аз да правя сега — без да осъзнава, че вече е започнала, че отприщеният извор я бе направил толкова ненаситна, че след два часа Ясмин я замоли да спре.

Нощната тишина бе нарушена от звъна на телефона. Ел-Калаам, който ядеше с пръсти от една плитка купа, го остави да звъни дълго. Най-накрая стана, отиде до телефона и вдигна слушалката.

— Да — гласът му беше спокоен, уверен; натежалите му клепачи се осветиха от ивиците светлина, които проникваха отвън през пролуките на спуснатите пердета на предните прозорци. — Значи получихте малкия ми подарък — дебелите му устни се извиха в нещо като усмивка. — Не, Пирате. Неговата смърт тежи на твоята съвест. Ти просто не спази крайния срок. Това са последствия от твоите действия — гласът му стана твърд. — Каквото и да приказваш, не очаквай да ти повярвам! Истината ли? Та ти няма да я различиш, дори и да ти се навре в очите… Най-добре направи това, което знаеш, че можеш да направиш, Пирате. За мен убийството не представлява нищо; смъртта е като вятъра. Но все пак аз нямам родина. Ти ми я открадна и тъкмо нея искам да си взема обратно! Върни ми я, Пирате! Чакам това от теб и от американския президент. Ти можеш да го направиш и ще го направиш. Имаш на разположение още шест часа. Използвай ги разумно. После наистина ще бъдеш безпомощен.

И Ел-Калаам затвори телефона.

— Емульор!

Младият френски аташе прекоси стаята, стъпвайки внимателно между налягалите тела. Ел-Калаам обгърна с ръка раменете му.

— Направи ли това, за което те помолих?

— Да — кимна Емульор. — Говорих с другите за справедливостта на палестинската кауза, за заграбването на земята ви от страна на израелците.

— И какво отговориха те?

— Трудно е да се отсъди.

Ел-Калаам доближи лице до неговото.

— Не ме залъгвай, французино.

— Те… те не могат да оправдаят това, което правите с тях.

— С тях? — кресна Ел-Калаам. — Какво правим с тях? А те какво правят с нас? С палестинците? Толкова ли са слепи или глупави, та не могат да разберат, че нас ционистите ни принуждават да прилагаме крайни мерки — гласът му бе изпълнен със заплаха и омраза. — Няма да намерим приятели от Запада. Той е корумпиран от ционистите. И е обърнал гръб на истината.

— Аз разбирам вашия обет — каза Емульор. — Цяла Франция проявява разбиране.

— Е, ще видим. Искам подписани от теб, посланика и английските парламентаристи потвърждения, които да включват нашата гледна точка. За формулировката не се грижи. Аз ще ти я дам готова.

— Но аз не…

— Искам ги на минутата — Ел-Калаам така стисна Емульор, че онзи извика от болка. — Ти отговаряш за това — и разтърси французина. — Сега ти се дава възможност да докажеш уважението си към палестинския народ. Друг случай няма да имаш — очите му святкаха гневно. — Не ме проваляй.

— Те няма да се съгласят да го сторят тъй лесно, ако изобщо се съгласят.

— Не ми говори за трудности — изсъска Ел-Калаам. — Революции не се печелят с лекота. В тях има лична жертва, болка и себеотрицание. Ние тук не сме седнали да четем книги. Ние действаме! Истински революционер ли си или не?

Брадатият оглеждаше лицето на Емульор, докато другият кимаше.

— Няма да те проваля — отвърна французинът.

В другия край на стаята Хедър и Рейчъл продължаваха да лежат една до друга.

— Какво искаше да каже Ел-Калаам, като спомена, че е намерил слабото ти място? — попита Рейчъл.

— Смята, че ще ме сломи чрез теб.

— Чрез мен? Как?

— Като ти направи нещо лошо — отвърна Хедър.

— Наистина ли?

Хедър извърна поглед и го спря върху Емульор, който в това време се надигаше от пода.

— Виждам, че не искаш да ми кажеш всичко — продължи Рейчъл, — но трябва. Никаква лъжа вече не може да помогне — нито на мен, нито на останалите. Какво ще стане с нас, ако си нямаме доверие? Отнеха ни всичко. Няма да имаме нищо повече.

Хедър се усмихна, стисна ръката й и въздъхна.