Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

Даяна изведнъж се отскубна от него.

— По дяволите, къде ме водите?

Без да издаде звук, лекарят направи знак със свободната си ръка на една яка санитарка, която се приближи и хвана Даяна от другата й страна. Даяна се опита да се отскубне и от двамата.

— Хайде, мила — заговори санитарката. — За твое добро е. Ще видиш. Имай вяра в доктора.

Даяна вдигна поглед към едрото лице на жената и забеляза, че над широката й горна устна се откроява тъмна мъхеста черта. Докато вървяха все по-навътре в болницата, иззад някои от заключените врати до слуха на Даяна долитаха приглушени думкания, ритмични и ужасяващи, сякаш там бяха затворени гигантски сърца.

Най-накрая спряха пред врата, подобна на останалите. Санитарката извади от джоба на престилката си ключ и го пъхна в ключалката. Помещението представляваше малка кабина с легло, гардероб и едно тясно прозорче, защитено с телена мрежа и разположено толкова високо, че през него се виждаше само мрачната сивота на зимното небе.

— Какво ще правите с мен? — в гласа на Даяна имаше колкото гняв, толкова и страх.

Доктор Гийст я погледна сериозно през дебелите си стъкла. Изглеждаше по-различен и съвсем уверен.

— Госпожице Уитни — заговори той с възможно най-гръмкия тон на гласа си, — вие сте сериозно болна.

Стомахът й се сви, но тя не замълча:

— Какво говорите? Та аз дори хрема не съм имала през последните три години.

Тънките устни на доктора се извиха нагоре в крива, която според него трябваше вероятно да мине за божествена усмивка.

— Ние не говорим за тялото, госпожице Уитни, а за психиката ви. Психиката е особена, комплексна система и много често субективното познание дава фалшиви белези. Единствено чрез истински обективно наблюдение може да бъде поставена правилна диагноза — доктор Гийст сграбчи в основата единия си показалец с пръстите на другата си ръка и го изви така, че кокалчето изпука. — Вие сте неуравновесена. Казано направо, вие сте развила психоза той се надвеси над нея, огромен като мечка, както й се стори в този миг, защото преди съвсем не й изглеждаше едър мъж. — Това постоянно бягство от вкъщи е опит от ваша страна да отречете действителността.

Даяна реши, че доктор Гийст не е с всичкия си и изказа гласно тази мисъл, правейки крачка встрани от него, за да се упъти към вратата. Той спокойно и препречи пътя и дебелите пръсти на ръката му тъй болезнено се впиха в бицепсите й, че тя неволно извика.

— Ужасно съжалявам — сега в гласа му прозвуча непресторено извинение, — но ние трудно можем да очакваме, че вие ще се съгласите с подобна диагноза, нали? В края на краищата, на вас ви липсва пълната, ммм, непредубеденост, за да вземете правилно решение — той я разтърси леко, сякаш така щеше да я върне в правия път. — Да, вие сте сериозно болна, госпожице Уитни. Трябва да привикнете да ни вярвате. Ние знаем кое е най-доброто за вас.

Думите, изглежда, го развеселиха, защото той се закиска — звук, който се лееше тежко като петмез; звук, който щеше да я преследва дълго след престоя й тук.

Той я притегли към себе си, ала в жеста му нямаше капка топлина, капка близост и Даяна за сетен път се почуди що за специално обучение е това, на което биват подлагани лекарите, че до такава степен се различават от останалите хора. Дали и в личния си живот са толкова хладнокръвни, че те смразяват до кости? Дали отрупват и съпругите си със същото закоравяло презрение? Ами синовете и дъщерите си, и тях ли потупват по рамото с неизменното си безразличие? Способни ли са да пролеят сълза от скръб в случай на лична трагедия? Даяна дълбоко се съмняваше. Но и не изпитваше никаква жал към доктор Гийст или към семейството му. Щом лягаш със свиня, ти неминуемо ще станеш противен. Не, дълбоко в сърцето си тя чувстваше парещ като студен пламък гняв и наред с това стена от злоба, по-здрава и от най-твърдия диамант. Няма да отстъпя, зарече се тя, каквото и да става, няма да отстъпя пред него.

— Не се безпокойте за нищо — рече докторът с най-безгрижен тон. — Имате голям късмет, че попаднахте в добри ръце. Ние работим по най-бързите методи на възстановяване. За нула време ще ви помогнем да се почувствате отлично!

— Аз и сега се чувствам отлично — каза Даяна, но в отговор получи само закана с пръст в лицето си.

— Много скоро — допълни докторът — ще разберете всичко.

Даяна реши да е по-настойчива:

— Искам да знам какво ще правите с мен!

— Чувала ли сте за шокова терапия с инсулин? — попита доктор Гийст. Лицето му сякаш грейна под силната светлина, идваща от тавана. — Не, не сте. Мога да го прочета по лицето ви. Няма значение. Така е по-добре. Процедурата, разбирате ли, е доста проста. В пациента се вкарват големи дози инсулин, в резултат на което се предизвиква шокова кома. Но в това няма нищо страшно. По този начин за момента ние надвиваме вашето съзнание. И докато то, ммм, спи, ние можем да изведем подсъзнанието ви на повърхността, защото там лежи вашият проблем.