Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

Беше започнало да вали и дъждът потропваше по покрива и по стъклата на прозорците. Даяна обгърна с ръка раменете на Ясмин и я поведе към гостната, настани я и светна нощната лампа до дивана. Повдигна брадичката на Ясмин и огледа лицето й. Лявата й буза беше зачервена и подута. Трябваше да се наложи с лед веднага, иначе на другия ден щеше да стане черна като въглен.

— Ела — каза Даяна и поведе Ясмин към бара, настани я да седне и й наля чаша скоч с лед.

Ясмин не пипна чашата. Цялата трепереше, по лицето й се стичаха сълзи.

Даяна бръкна в кофичката с лед, извади шепа кубчета и ги загърна в дебела кърпа. Върна се при Ясмин и внимателно наложи компреса върху подутината. Ясмин изкриви лице от болка, но не издаде звук. После насила я накара да пийне няколко глътки от уискито и едва тогава каза:

— Сега ми разкажи какво се е случило.

— Съжалявам, че те обезпокоих — едва чуто заговори Ясмин. — Това няма нищо общо с теб.

— Не ставай глупава, Ясмин. Нали приятелите са за това? Хайде, пийни още една глътка.

Ясмин се закашля от по-голямото количество, което пое, и очите й се навлажниха; тя побутна чашата настрана.

— Тази вечер отидох у Джордж да си взема останалите неща. Нали ти бях казала, че имам там още малко дрехи и лични вещи — тя отново се разплака и извърна глава, та Даяна трябваше да се измести, за да не отделя компреса с лед от бузата й. — Той беше много пиян… много пиян. Аз… аз не бях го виждала такъв. Направо… си помислих, че си е загубил ума. Като се развика — то не бяха бомбастични думи, не беше жлъч. „Не ме напускай, Ясмин“, крещеше с пълно гърло. „Нямаше да те пусна да си отидеш“, все това повтаряше. Но аз знаех, че това са само думи. Аз… не ти казах цялата истина защо го напуснах. Исках да остана при него, част от мен действително го желаеше, но аз се оказах по-силната. Джордж е много старомоден и изглежда моята сексуалност… някак го потискаше. Агресивността ми в леглото… го плашеше.

— И те начука тая вечер.

— Накара ме да легна… насила — Ясмин потрепери и Даяна отново обгърна раменете й и я притисна към себе си, за да й предаде част от топлината си. — Направо ме изнасили — Ясмин поклати глава. — Казват, че не можеш да бъдеш изнасилена, ако част от теб не го иска, но това изобщо не е вярно. Знаеш, Даяна, колко съм силна — сега тя приличаше на малко момиченце и Даяна се разчувства. Приближи се и целуна Ясмин по мокрото чело. — Но Джордж се оказа по-силен. Не знам… имах чувството, че е обладан от някаква демонична сила. Това не беше човешка сила. Колкото повече се съпротивлявах, толкова по-силен ставаше той. По едно време си казах: „Добре, ако остана да лежа неподвижна и безответна, възбудата му може да спадне и да ме остави на мира.“ Но това значеше — тя отново потрепери — да предам всичко: себе си, своята женственост, човешкото в мен. Не можех… просто не можех да се принизя дотолкова. Затова продължих да се боря все по-яростно и по-яростно. Беше ужасно… какъв ти секс, беше си истинска борба… едва ли не до смърт. По едно време наистина мислех, че умирам… дори пожелах да умра — заплака горчиво, облегнала буза в гърдите на Даяна, която я люлееше леко в прегръдката си. — Така постъпи той с мен… с мен, дето толкова обичам живота! Докара ме дотам, че да поискам да умра. Господи, Даяна!

След малко Даяна помогна на Ясмин да стане, бавно я преведе през хола и коридора и я накара да седне на разхвърляното легло в спалнята. После отиде в банята, пусна водата във ваната и я ароматизира леко. Когато се върна в стаята, Ясмин седеше на леглото така, както я бе оставила, с ръце, отпуснати в скута й. Даяна коленичи до нея.

— Приготвих ти гореща вана. Искаш ли? Хайде — и посегна да откопчае шлифера й. — Хайде де!

Ясмин рязко извърна глава. В очите й се четеше див ужас.

— Ясмин, това съм аз, Даяна. Хайде. Ето така.

Даяна разкопча първото копче. Едно по едно откопча и останалите, бавно свали шлифера, после и другите дрехи. Едва сподави вълнението си — не очакваше, че тялото на другата жена ще й подействува по този начин. Вероятно това се дължеше на все още неотминалото въздействие на еротичния й сън или пък на огромното чувство на разнеженост и закрила, което изпитваше към приятелката си в този момент. Но каквото и да беше обяснението, Даяна почувства, че я обхваща невероятно силна, смущаваща възбуда.

С разтуптяно сърце тя поведе Ясмин към банята и я настани във ваната. Жената се отпусна по гръб, затвори очи и въздъхна дълбоко; само върховете на издутите й гърди се подаваха от леката пяна, образувана от разтворените ароматизиращи зрънца с дъх на виолетки.