Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

Спенглър тъкмо поднасяше чашата към устните си, но я свали.

— Знаеш ли, Дори, когато те препоръчах на Даяна, мислех, че е за нейно добро. Сега обаче съм разколебан.

— Просто мислех, че ти искаш сам да се споразумееш с него — рече Спенглър.

— Едно от основанията ти да бъдеш нает — намеси се Даяна — е да не допускаш да стават подобни неща. Смяташ ли, че ще се съглася името на Джордж да бъде поставено над моето?

— Това съвсем не е нашата цел, Дори — каза Рубънс. — Да, ти дълго време не беше тук, но и един слабоумен ще разбере за какво става дума.

— Не ми е приятно да ме наричат слабоумен — процеди през зъби Спенглър.

— И аз не си падам особено по хора, които не могат да се справят в критични ситуации. Сега аз ще трябва да оправям тая бъркотия.

Спенглър мълчеше. Доста време двамата само се гледаха в очите.

— Има и друг начин — обади се Даяна, местейки поглед от единия към другия. — И това, мисля, е моя грижа, а не на продуцента. Джордж няма да се откаже от филма. За него той е от голямо значение. Бейлман просто е бил блъфиран. Хайде, Рубънс, да вървим при Бъз.

Кабинетът на Бъз Бейлман се намираше на същия етаж в сградата, където беше й кабинетът на президента на „Туентиът Сенчъри Фокс Филмс“. И както подобаваше на длъжността му — вицепрезидент — кабинетът беше ъглов, с размерите на апартамент в хотел с пет звезди.

Огромното бюро от палисандрово дърво и неръждаема стомана бе разположено в дъното на просторната стая и когато човек влезеше, беше принуден дълго да крачи по ширналия се килим в гълъбов цвят, сякаш отиваше на поклонение на Светото място. Което за много хора беше точно така.

В съответствие с тази страхотна илюзия Бъз Бейлман обикновено приемаше посетителите като да бяха молители за Небесния трон. Първо трябваше да се чака в общата приемна, после, когато човек стигнеше третия етаж, сядаше в приемната пред кабинета и чакаше най-малко още половин час — господин Бейлман винаги позакъснява малко — според думите на полуизвиняващата се негова лична секретарка. Ако си наистина от предпочитаните посетители, Сандра Обърст, прозорлива жена в средата на трийсетте си години, с пленителна усмивка ще ти поднесе чаша кафе, без да ти каже абсолютно нищо. Тя беше помощничка на Бейлман и като такава бранеше ревностно шефа си. В края на краищата всеки вицепрезидент има нужда от някого, който да отсява житото от плявата. Онези от долната приемна очевидно не се справяха с това.

Даяна влезе в приемната пред кабинета на Бейлман с твърдото намерение да се справи с дракона, който пазеше огромната пещера. Секретарката не можа да скрие изненадата си, когато Даяна попита за госпожица Обърст, но въпреки това извести високата жена с похвална готовност.

Сандра Обърст излезе от стаята си с две чаши от китайски порцелан — никаква пластмаса в царството на Бейлман! — пълни с черно кафе. Вероятно е била уведомена за пристигането им, докато са се качвали към третия етаж.

— Госпожице Уитни, господин Рубънс, много ми е приятно да ви видя — рече тя със същия, глас, с който се обръщаше към всекиго. За нея малките имена не съществуваха и Даяна се запита как ли се обръща към любовниците си.

Двамата поеха чашките с кафе от ръцете на Сандра Обърст. Жената застана с леко разкрачени крака пред коридора, който водеше към кабинета на Бейлман, сякаш се опасяваше, че Даяна и Рубънс ще вземат да хукнат към вратата.

— Това е голяма изненада — рече тя, като наклони глава на една страна. — Нали знаете как е със срещите си господин Бейлман, господин Рубънс? Днес му е особено тежък ден — тя сви рамене без нотка на извинение и побутна нагоре огромните си очила с цветни стъкла. — А и цялата му седмица беше такава. Мога ли аз да ви помогна с нещо?

По лицето на Даяна бе изписана досада, а Рубънс се бе загледал някъде встрани.

— Е, искахме да говорим лично с Бъз, но знам все пак колко сте близки. Да говорим с вас е почти равносилно на това, да сме говорили с него, нали, Рубънс?

— О, да — той беше открил омайна сянка от шарки върху килима.

Сандра Обърст за миг изглеждаше смутена.

— Искате да кажете, че не желаете да… Е, добре, сигурна съм, че мога да ви бъда полезна с каквото пожелаете.

Тя докосна с изящно поддържаните си пръсти кока, събран на тила й, който изглеждаше твърд като бейзболна топка. Беше облечена с тъмносин костюм с мъжка кройка. Строгата линия на полата подчертаваше още повече женствеността й. Бялата й сатенена блуза бе допълнително закопчана на врата със сребърна игла, сякаш да е сигурна, че нито едно от копчетата няма да се разкопчее.