Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

— Хайде! — насърчи го Хедър. — Хайде, стреляй! Това ще покаже веднъж завинаги какво представляваш — и се изплю в краката му.

— Феси уби мъжа й — обади се Рита. — Какво друго очакваш от нея?

Ел-Калаам свали ръка от приклада на своя 45-калибров автоматичен пистолет и рече:

— Аз знам коя си ти. Но ти не знаеш нищо за мен.

— Знам достатъчно. Ние двамата имаме една и съща подготовка. И двамата сме ловджии, нали? Ти си вървял по своя път, аз по моя. Но ти продължаваш да се питаш кое точно ни свързва.

— Нищо не може да ни свързва — с известно раздразнение отвърна Ел-Калаам.

Хедър се усмихна едва забележимо.

— Беше прав по отношение на съпруга ми. И двамата сте професионалисти. Двете страни на една и съща монета. Мрак и светлина; и толкова различни, колкото могат да бъдат двама мъже. Ала той те познаваше, Ел-Калаам. Знаеше какво представляваш. Знаеше, че трябва да бъдеш обуздан.

— Е, да, но вече няма тази възможност, нали? Изпусна я още когато се изпречи пред пистолета на Феси. Колкото и да беше малка тази възможност, той я изпусна. Отиде си, а сега ти си тук.

— Да — заяви Хедър. — Аз съм тук.

— Даяна, не бива да се безпокоиш — каза лекарката.

Тя беше едра жена с черти, подобни на Биргит Нилсон 5 5 Шведска оперна певица (р. 1918 г.). — Б.пр. , и вероятно с такъв хубав глас.

— Просто много се претоварваш.

Гледаше Даяна над рамките на очилата си във форма на полумесец. Под огромната бяла престилка носеше ангорски пуловер и пола от туид. Нюйоркчанка по рождение, тя продължаваше да недоволства от новото си местожителство, макар че имаше повече от шест години, откакто се бе преместила тук. От нея сигурно се лее пот, когато излезе от кабинета с климатична инсталация и се качи в мерцедеса с климатична инсталация, помисли си Даяна. На нея никак не й беше до лекции, а Марджъри положително щеше да й изнесе поне една.

— Знаеш ли — продължи бавно лекарката, — най-добре е да заминеш за няколко седмици на Карибско море. И то веднага — тя прехвърляше златната си писалка „Марк Крос“ в ръце както барабанист палката си. — И преди се е случвало.

— Всичко това го знам — простена Даяна.

— Тогава, какъв е проблемът?

— Ще издържа.

Марджъри кимна, прокара ръка през грижливо боядисаната си с цвят на кестен коса и рече:

— Всеки си мисли, че може да издържи. Никакъв проблем. А междувременно някой се промъква зад гърба му с чук и бам!

— Работата е там — наведе се Даяна напред в стола си, — че имам да довършвам филм, а ме чака и следващ сценарий. Просто времето не е подходящо.

Марджъри се усмихна подкупващо.

— Това ли ще ми кажеш, когато се прекатуриш и трябва да те регистрирам в Медицинския институт? Че времето е неподходящо ли?

— Вероятно няма да кажа нищо.

Марджъри потупа с върха на писалката си в бележника, лежащ в средата на покритото с дебело сукно бюро.

— Виж какво, всички тези закачки са много остроумни, но долната граница е…

— О, Господи!

— Долната граница показва — наведе се докторката към Даяна, за да подчертае всяка своя дума, — че не обръщаш внимание на тялото си. Знаеш, човешкото тяло е чудесен механизъм, почти неограничено приспособяем — може да понесе адски много наказания. Но не и без известни последици. Някои от тях са дълготрайни, други — в зависимост от степента на злоупотребата — стават хронически — писалката спря да чука. Марджъри свали очилата си и внимателно ги постави до писалката върху бележника. Зад нея стенният часовник, висящ непосредствено под една малка картина на Дали с автограф, отмерваше секундите, минутите. — Разбра ли смисъла на това, което ти казах? — изведнъж гласът й стана мек. — Просто гледай да се щадиш. Почивай колкото се може повече. Нивото на минералните соли дава отклонение. Ти си на прага на анемия.

— Поемам много желязо — каза Даяна и се сети за пресконференцията.

— Подсилващите средства са необходими и полезни — поясни Марджъри. — Но те са само това — подсилващи. На теб ти е нужно да прекараш няколко седмици на слънце и море и около шест месеца най-малко осемчасов нощен сън.

Даяна стана.

— Щом приключа с филма…

— Аз не бих чакала толкова дълго — прекъсна я Марджъри. — Уверявам те.

Тя започна да пише рецепта.

— Какво ми предписваш?

— Само малко хлорален хидрат. То е слабо успокоително за…

— Знам за какво, но не го искам! — раздразнена отказа Даяна.

— Имаш нужда от нещо, което да укрепи…

— Аз ще се укрепя от само себе си през следващите шест седмици, докторке! Много ти благодаря.