Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

— Доколкото знам, това са банди от главорези, нали? Престъпници и убийци, прогонени от градовете.

— И да, и не — сви рамене Върджил. — Мисля, че отначало са били именно такива. Но вече не са. Французинът ги е радикализирал, дал им е политическа цел, място във вселената, откъдето спокойно могат да сеят своята разруха, представяйки се за законна групировка. Сега те са леви партизани, опозиция на Сианук, самообявили се борци за освобождение на Камбоджа. Ако трябва да сме точни, французинът е сторил това с техния водач Салот Сар. Това е едно куче, което човек не бива да среща сам или невъоръжен.

— Кой от двамата?

Магьосника се засмя.

— Имах предвид Салот Сар, но ти си прав — същото важи и за французина. И двамата са изключително опасни. Французинът е много по-интелигентен, всъщност той е истински гений. Виж само какво е създал сред тия смрадливи джунгли — превърнал е една шайка отрепки в реална политическа сила. Но Салот Сар, от своя страна, притежава своеобразна животинска хитрост, която е направо ужасяваща.

Очите на Терм бяха придобили блуждаещо изражение.

— Излиза, че хората на този французин са Червените кхмери.

— Да.

— И какво е това, което толкова искаш да вземеш от него?

— Знаеш ли как го наричат тук, в седмия кръг на ада? „Сълзите на мака“.

Тери дълго остана неподвижен, зареял поглед в пространството. Накрая каза:

— Какво общо има французинът с опиума?

— Не е опиум, а хероин. — Върджил разцепи един пъпеш и започна да изрязва парчета от него с върха на ножа си. — Казах ти, че този човек е гений. От Мън научих, че се е свързал с хора в Бирма и с тяхна помощ е създал мрежа, чрез която снабдява с дрога нашите войници.

— Виж ти. Това е нов начин да ни убиват.

— Да — каза Върджил, като пъхна в устата си парче пъпеш. — Нов и радикален.

Край тях прогизналият от влага ден се влачеше тежко като ранено дебелокожо. Непрестанното капане от листата беше отдавна злоупотребил с търпението им натрапник. Двамата мъже довършиха пъпеша и Върджил захвърли кората.

— Ти искаш тази мрежа, така ли? — попита Тери.

— Като обобщим всички подробности, да.

Тери погледна Магьосника.

— Ти си ме лъгал — каза той. — Преструвал си се през цялото време. — В гласа му нямаше злоба, а по-скоро благоговение. — Ти не си от Специалните части. Групата ни не е включена в операциите „Даниъл Буун“. Майкъл Ийлънд си няма понятие, че сме тук, камо ли да е планирал тази малка експедиция.

Върджил мълчаливо сви рамене.

— Контрабандата на наркотици не влиза в дейността на Специалните части. Не познавам такъв род войски, който да се занимава с нея. — Подобно на алпинист той търсеше в лицето на Магьосника опорни точки, по които да определи характера на своето изкачване. — За кого работиш всъщност, Върджил?

Вонята на гниещи растения бе толкова силна, че полепваше като противна слуз по гърлото и вътрешността на ноздрите. Яденето беше по-скоро досадно задължение, отколкото необходимост.

— Това няма особено значение.

— Но дрогата има значение, Върджил. Поне за мен. Хероинът е мръсен наркотик.

— Съгласен съм. Трябва да се радваш, че участваш в тази мисия. Искаш ли да знаеш защо?

— Това, което искам да знам — отвърна Тери хладно, — е какво ще правиш с мрежата, след като я вземеш от французина.

Върджил опря глава в ствола на дървото зад себе си.

— Трябвало е да станеш шахматист, Бучър. Не познавам друг, който да мисли толкова ходове напред.

— Отговори на въпроса ми.

— Добре тогава. Щом поемем контрола върху канала, ще го обърнем обратно. Тогава всичкият мръсен наркотик ще го гълтат комунистите.

Тери не промълви нищо толкова дълго, та Върджил стана неспокоен.

— Чувам как колелцата се въртят — каза той. — За какво мислиш?

— За това колко пари има в търговията с тая гадост.

— Е, и?

— Къде отиват печалбите?

Магьосника изтри ръце в панталона си.

— Знаеш ли какъв е проблемът при теб? Задаваш прекалено много въпроси.

— Не искам да участвам в това — каза Тери.

— Какво?

— Чу ме добре. Може да съм повярвал на половината от това, което ми каза, може и да не съм повярвал нито дума. Така или иначе, няма значение. Излизам от играта.

Чертите на Магьосника се втвърдиха.

— Слушай, приятел, тук връщане назад няма. Щом си се хванал на това хоро, ще го играеш докрай.

— Махам се от тук и толкова!

Магьосника вдигна рамене.

— Щом искаш да получиш куршум в гърба…

— Кой ще ме застреля? Ти ли? Пред всички останали?