Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

— Не разбирам какво имаш предвид.

— Имам предвид, че ти си най-безнравственото копеле, което съм срещал някога. Аз, например, знам какво е законът и посвещавам времето си на неговото заобикаляне. Всъщност, превърнал съм това в дело на целия си живот. И това е съвсем нормално, защото законът е измислен за дребните хорица. При тях той върши работа, държи ги в подчинение. Но на мен само ми пречи, ето защо намирам начини да го подкопавам. Ти, от друга страна, нямаш ни най-малка представа какво е законът. За теб той просто няма смисъл. Представи си го във вид на магнит. Така повечето хора имат полярност — положителна или отрицателна, която или ги привлича към него, или ги отблъсква. Докато ти съществуваш извън закона, откъснато от него. Ти, приятел, въобще не притежаваш полярност.

В този момент като гръм от ясно небе на Тери му мина през ум мисълта, че Върджил му завижда за това. Дотогава не бе предполагал, че той знае какво е завист.

Мина му през ум също, че Магьосника отново не му каза каква е мисията на групата СЛАМ в Ангкор Ват. На пръв поглед изглеждаше, че няма нищо общо с войната. Но след това си спомни думите на Върджил, че войната сега се върти около Камбоджа. Никсън и Кисинджър знаеха това, може би и генерал Абрамс също, макар, според казаното от Върджил, това да не бе сигурно.

Когато наближиха Меконг, вече бяха излезли от низините и оризищата и отново се придвижваха през по-добре познатата им джунгла. Но тук, освен тях имаше и други нощни хищници. Това бе страната на тигрите.

Светът, кафяво-зелен, задушаващо плътен, изглеждаше смален, откъснат, затворен като перла в седефеното тяло на някакво чудовище. Вече четири дни и нощи бяха сами, отделени от останалото човечество, във вътрешността на една страна, която, по думите на Дом, Бог вече бе изоставил.

Тери усещаше върху себе си смазващата тежест на пустошта. Освен горещината и влагата съществуваше и този омаломощаващ риск, който го караше да се чувства сирак, останал без семейство, без дори частицата утеха, съдържаща се в спомена за него. Като че ли това място на разруха, този ад на земята не се задоволяваше просто да съществува, но трябваше и, подобно на вампир, да изсмуква живота от вените му.

Бреговете на реката бяха покрити с гъста растителност. Те поеха на север, успоредно на виещото се течение, докато достигнаха разнебитен дървен кей. За него бяха вързани няколко малки лодки, но наоколо не се виждаше никой.

След внимателен оглед на местността те се качиха в лодките. Бяха им необходими седем минути, за да достигнат отсрещния бряг, където продължиха пътя си.

Сега от Ангкор ги деляха не повече от три дни и Върджил искаше да избегне всякакъв допир с вражески сили. Минаха покрай няколко северновиетнамски и кхмерски патрула, но всеки път ги заобикаляха отдалеч.

Отново бяха в джунглата. Луната бе избледняла, мусоните наближаваха. Ставаше все по-влажно, докато накрая изглеждаше, че вали непрекъснато. Ясна светлина въобще не съществуваше.

Веднъж Тери дочу ръмжене и спря групата. Ослуша се да долови движението на звяра сред хаоса от растителност, но преди това усети неговия мирис. Уверен, че се намират откъм подветрената страна на тигъра, той им даде знак да продължат.

По-късно, докато останалите спяха, Тери и Върджил проведоха следния разговор.

— Помисли ли по оня въпрос? — попита Магьосника.

— По кой въпрос? Как да оживея или как да не се побъркам?

— Много смешно. Говоря за французина и неговите азиатци.

Тери замислено дъвчеше таблетка сол.

— Може и да са ми минали едно-две неща през ума. Но ти не ми даваш достатъчно информация.

— Не ми излизай с тоя номер. Знаеш всичко, което си струва да се знае за виетнамците.

— Съмнявам се — сви рамене Тери. — Но така или иначе, сега имам предвид французина. Какво представлява той?

— Защо питаш?

— Защото от това как той подготвя стратегията си ще зависи мисленето на неговите хора, а от тук и техните действия.

Магьосника го изгледа.

— Бил съм идиот да те подценявам, Бучър. — Той кимна с глава, сякаш за да потвърди решението си. — Добре, слушай. Този французин е такъв радикал, че създава неприятности дори на своите сънародници в собствената си страна. Много от тях са заявили официално, че нямат нищо общо с него. Той е нещо като парий, но могъщ парий, колкото и странно да изглежда. Периодично го изпращат тук, където е създал вече истински проблем.

— Как така?

Върджил изсумтя.

— Просто тук е в стихията си. — Той отпи глътка вода от манерката си. — Чувал ли си за Червените кхмери?