Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Двамата се залепиха о земята миг преди експлозията да откърти надвисналата скална площадка. В дефилето с грохот се посипаха отломъци. Но от височината, на която се намираха, вече се виждаха наближаващите подкрепления.

— Да изчезваме от тук — каза Тери.

Спускането беше по-леко и доста по-бързо. Върджил и останалите от групата бяха излезли от укритията си и оглеждаха терена. Тери каза на Върджил какво е видял.

— Мамка му — каза Магьосника. — Със сигурност е било засада. Копелетата са ни чакали.

— После ще мислим за това — каза Тери. — Не сме готови за такова сражение. Да се махаме.

Но Върджил не отстъпваше.

— Засадата означава, че са били известени за присъствието ни. Никой не знаеше предварително откъде ще минем. — Той се огледа наоколо. — Остават само хората от групата.

— Някой от нас? — каза Доминик. — Хайде, стига.

Магьосника се обърна към Сийв.

— Хайде, детективе, да видим колко струват дедуктивните ти способности. Кой е предателят?

— Какво те прихваща? — каза Доминик и погледна брат си. — Сийв, нима ще участваш в тая ненормална игра?

— Кой, детективе? — настоя Магьосника. — Нямаш много време.

— Кой вървеше пред групата, откакто тръгнахме? — каза Сийв. — Кой разузнаваше пътя и през голяма част от времето не беше пред очите ни? Кой поиска да го сменим, малко преди да влезем в дефилето?

С нечленоразделен вик Върджил сграбчи Чей за яката, изплю се в лицето му, след това го удари с приклада на автомата си.

Чей се свлече с посивяло лице в краката му.

— За бога! — извика Доминик. — Сега не е време за отмъщение.

— Той е прав — намеси се Тери. — Жълтите идват и този път са много. Остави това за…

— Скалите наоколо са осеяни с парчета от Джоубоун — каза Върджил. — Този предател ще си плати.

— Добре — каза разсъдливо Тери, — но нека го направим другаде, след като се отскубнем от жълтите.

Магьосника то погледна и поклати глава.

— Не, Бучър. Ти все още не разбираш. На жълтите трябва да им е ясно, че не могат току-така да ни прекарат. Ще им покажем, че не сме кои да е.

Той пусна кратък откос, който от такава непосредствена близост почти разполови Чей. След това е помощта на ножа си отсече главата му. Накара Мън да донесе автомата на един от снайперистите, които, се бяха сринали от скалата след взрива на гранатата, и забучи цевта му в меката пръст по средата на прохода. Накрая внимателна нагласи кървящата глава на Чей върху приклада.

— Ето така — рече Магьосника. — Сега ще разберат.

После поведе оредялата група по обратния път към началото на дефилето. Докато вървяха, той потупа Сийв по рамото и каза:

— Добра работа свърша. От теб ще излезе истински детектив.

— А какво ще правим с щаба на ЦУЮВН? — попита Тери.

— Майната му — отговори Върджил. — Направихме каквото можахме. Те вече знаят, че сме тук, и са се размърдали. Не мога да изложа на риск и останалата група.

— Искаш да кажеш мисията, нали?

— То е едно и също — отвърна Магьосника.

На следващия ден планинските райони край границата останаха зад гърба им и те продължиха през равнинна, мочурлива местност. Прекосяваха оризови полета и горички от дребни, невзрачни дървета. Така беше по-безопасно, отколкото ако вървяха по издигнатите, забелязващи се отдалеч пътища. По това време на годината оризищата вече ставаха трудно проходими. Беше началото на дъждовния сезон, макар все още да не бе настъпил разгарът на мусоните, когато ниските равнини се превръщаха в езера.

Мъчителната жега гъмжеше от насекоми, които жадно смучеха солената пот. Въздухът тежеше като олово, наситен с тревожен електрически заряд от далечния грохот на гръмотевиците на запад. Намираха се на югозапад от Кратие, недалеч от долината Компонг Чам, която се простираше по течението на Меконг. Тази река щеше да бъде голямо изпитание за тях поради движението на хора и товари между Прей Венг и Пиом Пен.

— Щом крайната ни дел е Ангкор — обърна се Тери към Върджил, който вървеше до него, — по-добре да ни бяха свалили на тайландската граница. От Араняпрадет щяхме да стигнем само с един кратък преход.

— Не става — отговори Върджил. — Нашата официална версия е, че търсим щаба на ЦУЮВН. Под това оправдание пресякохме границата с Камбоджа. Вярно, че е незаконно, но това си е проблем на Никсън — той е дал съгласието си.

— Все още дори не си ми казал защо сме тук.

— Но теб не те е и грижа, нали, Бучър? Ти имаш в главата си свое собствено разписание.