Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Посещенията му се отличаваха с обичайната показност, поведението му беше като на кинозвезда: раздаваше усмивки и ръкостискания, стараеше се да очарова всички: бюрократите, които управляваха миниградчето, служителите от службата за поддръжка, които си въобразяваха, че го управляват; учените, които си въобразяваха, че управляват техническите служби, и накрая — самите космонавти, които го населяваха…

Всички жители на Звездното градче бяха доволни да го видят там, с изключение на един. Но Марс ходеше два пъти седмично там именно заради него и му отделяше почти цялото си време. Ръкостисканията с бюрократите, ослепителните усмивки, предназначени за техническия персонал, компетентните, но не особено любопитни въпроси към учените и потупването по гърба на космонавтите приключваха сравнително бързо, след което идваше ред на истинската работа. Разпитите.

Героят от злощастната мисия „Один-Галактика II“, единият от двамата жители на планетата, направили опит да стъпят на Марс, разполагаше с отделна сграда в Градчето. Тя беше напълно самостоятелна, град в градчето, разполагаше със свой собствен батальон от учени, теоретици, лекари, лаборанти и охрана. Приличаше на крепост. Изясняването на причините за провала на мисията „Один-Галактика“ беше възложено на Марс — една трудна и отговорна задача. Двадесет месеца след нещастието разследването продължаваше, резултати все още нямаше. Едно дълбоко секретно разследване.

Сградата на Героя беше на четири етажа. В приземието бяха разположени генераторите, които захранваха цялата сложна и разнообразна апаратура. Първите два етажа бяха запълнени с лаборатории и камери за изпитания, медицинският екип имаше задължението да следи физическото състояние на Героя и два пъти на ден го подлагаше на щателни прегледи: пулс, дишане, ЕКГ, ЕФГ, стресови фактори и всичко останало. Последните два етажа бяха отредени за личните нужди на Героя, доколкото ги имаше.

Подлагайки се на сложните процедури за сигурност, които сам бе въвел, Марс си помисли, че идва тук вече цяла година, още от самото построяване на сградата. Но Героя продължаваше да бъде загадка за него — такава, каквато беше при първата им среща. Не знаеше защо се получи така. Причините едва ли бяха в Героя — той приемаше разпитите с желание, а понякога дори и с нетърпение. Въпреки това обаче Марс нямаше никаква представа за това, което става в главата му, не знаеше как се чувства, какви мисли го вълнуват. Сякаш бяха изстреляли в Космоса едно нормално човешко същество, което е претърпяло някаква странна метаморфоза там, горе, за да се завърне на Земята като представител на друга планета…

Промяната беше огромна.

Разбира се, никой не забравяше травматичния ефект. Той се дължеше както на внезапната и ужасна смърт на човека, с когото беше живял в продължение на дълги месеци и на когото беше поверил живота си по време на опасната мисия, така и на шока от тежките повреди на космическия кораб, на мисълта, че мисията е провалена, на страха, че може би никога вече няма да види Земята… Едновременно с това учените продължаваха да работят и върху един друг вариант. Вариант, свързан с евентуалното въздействие на космическите лъчи, проникнали през скафандъра му. Вариант, плашещ със своята неизвестност.

Всичко това трябваше да се вземе предвид от човека, поел задължението да разпитва Героя. Марс го вършеше педантично, съвестно и внимателно, но резултатите бяха все така незадоволителни.

— Къде е? — попита той, стигнал коридора на последния етаж. Въпросът му беше отправен към Татяна — една от внимателно подбраните компаньонки пазачи на Героя.

— В басейна, другарю — отвърна жената.

— Сам ли е?

— Не, с него е Лара.

Марс кимна с глава. Героя държеше да е заобиколен от жени, а той беше последният човек на този свят, който би го лишил от желаната компания. Хора като Героя имат правото на избор, поне що се отнася до удоволствията.

Напоследък Героя все по-трудно понасяше твърдата земя под краката си и предпочиташе да е във водна среда. В това нямаше нищо чудно, особено след като учените установиха, че продължителната безтегловност е нанесла необратими поражения не само на мускулатурата, но и на костите му. През последните месеци тялото му видимо се промени. Нищо не остана от стройния и здрав младеж, фигурата му се прегърби, чертите му се разкривиха, превръщайки го в някакъв зловещ Квазимодо… Но най-странното беше, че Лара и Татяна не обръщаха никакво внимание на тази уродливост, грижите им за Героя станаха по-пламенни… Още една загадка, която Марс трябваше да дешифрира…