Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

— Откъде Арбат е толкова сигурна, че не заслужавам доверие? — направи опит да се усмихне той. — Защо не взема храна от мен?

Делфинът нададе енергични писъци, Героя се усмихна:

— А от Лара ще вземе…

— Жалко — промърмори Марс й сложи една рибка в ръката на Лара. Делфинът подскочи и светкавично погълна храната.

— Трябва да поговорим, Виктор — тръсна глава Марс.

— Добре де, ще поговорим — съгласи се Героя. — Но защо настояваш да ме наричаш Виктор? Казах ти, че не обичам имената…

Без съмнение този мъж е бил изключително красив, въздъхна в себе си Марс. Но нещо необяснимо беше станало с него там горе, в небето. Беше виждал много снимки на Героя, основната част от тях го показваха в навечерието на полета, още преди да бъде спуснат в тясната кабина на „Один-Галактика II“. Този човек тук нямаше нищо общо с онзи прекрасен, пращящ от здраве младеж. Конфигурацията на черепа и скелета бяха същите, разбира се. Но тялото му беше прегърбено и смалено, а походката му — когато беше в състояние да ходи — наподобяваше походката на деветдесетгодишен старец. Обикновено се придвижваше в инвалидна количка с електродвигател, изработена специално за целта. „Може би това е отговорът на загадката“, въздъхна Марс. Там, в Космоса, Виктор е станал жертва на неизвестен процес, довел до преждевременното му състаряване. Но най-странното беше, че този процес е засегнал само тялото му, докато мозъкът си оставаше все така брилянтен… Загадка, за която Марс нямаше отговор.

— Наричам те Виктор, защото така трябва — рече на глас той. — В това отношение имам специални заповеди — леко се завъртя, очите му останаха заковани върху лицето на отпуснатия върху повърхността на водата мъж. — Но ако от това ще ти стане по-леко, мога да ти го призная: за мен ти не си Виктор, а Героя… С главно „Г“!

— Нещо като военен чин, а?

— Не, аз виждам нещата в друга светлина. Изобщо не те приемам за Космонавт с главно „К“…

— Какво мога да направя за теб днес, Волков? — попита Героя, на когото очевидно омръзнаха дребните заяждания. Делфинът усети промяната в гласа му и моментално застана нащрек. Марс вече беше информиран, че животното реагира и на най-малката промяна в душевното и емоционалното състояние на господаря си. Арбат обърна гръб на Лара и рибките в ръцете й, гъвкавото й тяло се плъзна към Героя, устата й отново подхвана забързаната си песен…

Марс потисна раздразнението си. Базисните техники на разпита изискват установяването на ритъм. Успееш ли да накараш обекта да отговаря на въпросите ти — независимо от тяхното съдържание, — ще ти бъде далеч по-лесно да получиш отговорите, които те интересуват.

Но едно е да те прекъсват живи хора по време на упражнения, а съвсем друго — някакво грамадно земноводно. Беше на прага на избухването, но очите му попаднаха върху безизразното лице на Героя и изведнъж разбра, че точно това се очаква от него. Несъмнено човекът във водата познаваше не по-зле от него основните закони на разпита и се готвеше да направи всичко възможно, за да блокира въпросите му.

— Ще ти призная нещо — въздъхна Марс. — Дойдох да ти кажа, че тази малка пиеса ми омръзна до смърт! Имам чувството, че блъскам заключената врата на Вечността, над която пише „Минаването забранено“! Имам чувството, че са ме натикали в Чистилището! Писна ми да се съобразявам със странните ти желания, искам да наричам нещата с истинските им имена. До известна степен ти си тук против волята си, но и аз съм в същото положение. Не съм молил никого за тази задача, нито пък съм особено доволен от факта, че я възложиха именно на мен. Не си мисли, че ми е много приятно да гледам как страдаш, как се скапваш с всеки изминал ден!

— Нима очакваш да приема всичките тези дрънканици? — спокойно попита Героя.

— Това би било наивно — кимна Марс, скочи на крака и методично се зае да изключва всички уреди за подслушване и наблюдение. Върху лицето на Лара се изписа ужас, но Героя го наблюдаваше напълно равнодушно.

Тридесет секунди по-късно до слуха им долетя тропот на обувки, вратата отхвръкна на пантите си й на прага се появиха двама въоръжени пазачи.

— Всичко е наред — успокои ги Марс. — Аз изключих апаратурата, можете да се върнете по местата си.

— И какво ще правим там? — попита един от членовете на медицинския екип, надникнал зад гърба на охраната. — Без показанията на уредите нашето присъствие тук е напълно безсмислено…

— Тогава идете да обядвате — предложи Марс. — Или просто се разходете. Навън е прекрасен пролетен ден, възползвайте се…