Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

— Надявам се, че имате разрешение за това, което вършите — обади се втори лекар. — Защото последиците ще бъдат много сериозни!

— Махайте се по дяволите! — изведнъж кресна Марс. Стреснати от необичайното му избухване, хората на вратата побързаха да изчезнат.

Настъпи тежко мълчание.

— Искам Лара да остане — обади се най-сетне Героя.

— Добре — кимна Марс.

— Искам да изляза от водата.

Лара пристъпи напред, но Марс й направи знак да остане на мястото си. Наведе се, хвана Героя под мишниците и го изтегли от басейна. Лара отиде да докара инвалидната количка, а Марс взе една хавлия и започна да подсушава голото тяло.

Героя никога не носеше бански костюм, очите на Марс с интерес пробягаха по тялото му. Липсата на окосмение беше странна, но привлекателна. Бяха го измъкнали като парцалена кукла от повредената капсула, а последвалото мускулно възстановяване даде наистина забележителни резултати (за разлика от костите, които бяха необратимо увредени). Гладката му кожа буквално грееше под разсеяната светлина на лампите, цветът й беше сребристосив, като на далечна звезда. Марс за пръв път разбра защо, въпреки деформациите на тялото си, Героя е сексуално привлекателен за Лара и Татяна.

Двамата с Лара го настаниха в инвалидната количка. Жената извади чиста кърпа и я хвърли над слабините му. Героя ненавиждаше дрехите, вероятно защото му беше трудно да се облича и съблича, защото дрехите непрекъснато му напомняха за недъзите…

— С какво име искаш да те наричам? — започна Марс, твърдо решен да проведе разпита си.

— Не зная. Но не ме наричай Виктор. Аз не съм Виктор.

— Разбира се, че не си…

— Какво ще кажеш за Одисей? — лицето на Героя беше все така невъзмутимо. — Обещавам да не ти викам Полифем…

Марс се поколеба, просто защото не беше сигурен дали това не е поредната шега. После кимна с глава:

— Добре. Как си със съня, Одисей?

— Аз не спя — отвърна с готовност Героя. Това беше една от любимите му теми. — Аз сънувам, а това е нещо съвсем различно. Когато човек сънува непрекъснато, той не спи, а живее… Друг, съвсем различен живот, в друго състояние…

Марс вече беше свикнал с подобен вид разсъждения.

— И какво сънуваш?

— Сънувам безкрайния Космос, изпълнен с блестящи звезди… Сънувам невероятните цветове, които видях там, сред звездите…

— Какви са те? Червени, сини, зелени?

— Не мога да ти кажа — поклати глава Героя. — Просто няма такива думи, с които бих могъл да ти ги опиша… На практика това дори не са цветове в ефимерния смисъл на думата…

— Какво искаш да кажеш?

— Ами… В тях се съдържа някаква субстанция…

— Каква субстанция? Такава, от каквато е направен космическият кораб?

— Не, нещо съвсем различно…

Настъпи продължителна пауза. Марс хвърли поглед към Лара, която седеше с длани на коленете и внимателно слушаше. Очите й не се отделяха от лицето на Героя. Дали верността й няма да се пропука, неволно се запита той. После побърза да прогони тази мисъл проучвал основно миналото им, отлично знаеше, че може да им се довери. Но все пак изпитваше съмнение, просто такава му беше работата… Едновременно с това съзнаваше, че ако иска да получи някакъв резултат, в никакъв случай не бива да дава воля на параноята си…

Героя прочисти гърлото си и тихо продължи:

— Откакто се свестих, непрекъснато мисля за това… И постепенно стигнах до извода, че съм видял цвета на Бога…

— Защо мислиш така? — погледна го с интерес Марс.

— Защото това се потвърждава от сънищата ми, от лицата на всички хора, които населяват тази планета…

— Лара — извърна глава Марс. — Ти вярваш ли на тези приказки?

— Да.

Героя също се обърна към нея:

— Разкажи му — рече. — Все едно, че му поднасяш един от седмичните си рапорти…

Лара замръзна от смайване, Марс също беше разтърсен. Откъде Героя може да знае за рапортите?

— Нали искаш да наричаме нещата с истинските им имена? — стрелна го с поглед Героя.

Марс тръсна глава и прие предизвикателството.

— Добре — извърна се към Лара той. — Разкажи ми.

— Аз просто му вярвам — тихо рече жената, а очите й се отправиха към леко развълнуваната повърхност на басейна.

Преди да зададе следващия си въпрос, Марс направи някои съпоставки.

— Може би сънищата ти казват, че си самият Бог? — вдигна глава той.

Устните на Героя се разтеглиха в лека усмивка, очите му иронично проблеснаха.

— Аз не съм луд, Волков — тихо каза той. — Намеците ти в тази посока са безплодни и, бих казал, глупави…