Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Гледката беше страшна. Неговият шлем беше разкъсан от космическата буря. Висяхме в сянката на кораба, наоколо имаше странно сияние. Не идваше от звездите… Тяхната светлина е ярка. Именно на светлината на това… хм… странно сияние аз видях какво беше станало с него… Визьорът на шлема му беше пръснат от космическия пясък или Бог знае от какво… Нима някой може да знае истината? Това със сигурност не сме ние…

Въздухът отдавна беше излетял от скафандъра му. Когато стигнах до него, вече беше вкочанен, увиснал като новородено на пъпната си връв… Въртеше се бавно, широко отворените му очи гледаха право напред… Не зная дали мога да опиша точно ужасната гледка, която представляваше… Но… Той се усмихваше! Въпреки отоците и контузиите върху разкривеното си лице, той се усмихваше! Стигнах до него, прекратих въртеливото движение на скафандъра и го завлякох обратно във вътрешността на кораба. Беше мъртъв, с нищо друго не можех да му помогна…

После разгледах лицето му отблизо. Очите му бяха страшни, сякаш нещо го беше ослепило. Отначало помислих, че това е следствие от космическия прах, но после промених мнението си. Оказа се, че са засегнати единствено очите, останалата част от лицето му беше непокътната…

Във въздуха отново се възцари тежка тишина. Марс изчака колкото може, после попита:

— Какво стана с очите на Менелай? Какво видя в тях?

Главата на Героя безсилно клюмна.

— Има ли смисъл да продължавам? — мрачно попита той. — Няма да ми повярваш, просто защото ще вляза в остро противоречие с вашата наука…

— Не е така — поклати глава Марс. — Съдебномедицинската експертиза не влиза в противоречие с разказа ти. Аутопсията на Менелай не доведе до категорични заключения. Труп като труп, нищо необичайно за отбелязване… Сякаш някой предварително го беше почистил от евентуалните улики. Много въпроси останаха без отговор. Каква е причината за смъртта? Защо скафандърът му е показал дефект? Какво се е случило в онези решителни минути, през които той е бил извън кораба, а ти все още си бил вътре? Сигурни сме само в едно: нещастието е причинено от неизвестен за нас космически разум. Доказателство за това е фактът, че по време на инцидента блокира цялата телеметрична апаратура на борда. Останахме глухи и слепи, причините са неизвестни…

Героя се изправи в инвалидната количка и глухо промълви:

— Казах ти всичко, което видях.

— Така е — замислено кимна Марс.

— Но никой не ми вярва, нали?

— Честно казано, наистина не е лесно да се повярва на твоята история… Да, доста хора считат, че лъжеш или пък просто нямаш точни спомени от момента на трагедията…

— И ти ли си сред тях? — втренчено го погледна Героя.

Това е решителният миг, въздъхна в себе си Марс. При всеки разпит настъпва моментът, в който махалото тръгва в обратна посока — психологически най-благоприятният момент да превърнеш врага в приятел… Много са причините, които го обуславят: обектът иска да сложи край на своята изолация, не е в състояние да прави разлика между истина и фантазия, или пък просто не може да анализира собствените си емоции. Но Героя е далеч по-силен и умен от средностатистическия обект на разпит. В неговия случай се стигна до фаталния въпрос, просто защото Марс му позволи да надникне в собствената му душа. Героя има нужда от сродна душа, от някой, който е различен от Лара и Арбат.

Марс моментално разбра, че Героя би усетил всяка неискреност или груба лъжа. Беше уязвим, но тази уязвимост го правеше двойно по-опасен. Марс нямаше намерение да попада в капана, провалил толкова много следователи по света: да стигне до погрешното заключение, че уязвимостта е признак на слабост.

— Честно казано, не зная на какво да вярвам — поклати глава той. — Патологоанатомичните изследвания са безполезни, а онези, които упорито се придържат към научните методи, според мен дълбоко грешат… — вдигна ръце и обърна дланите си нагоре, сякаш да подчертае безсилието. — Мисля, че не лъжеш… Нямаш причина да го правиш. В същото време съм твърдо убеден, че всякакви намеци за пропуски в паметта ти са напълно изключени!

— Остава да се самозаблуждавам — подхвърли Героя.

— Както сам каза, никой не знае какво е станало с теб там, горе — поклати глава Марс. — Аз обаче съм сигурен само в едно: никой няма право да отхвърля разказа ти с лека ръка. Ето защо постоянно искам да го повтаряш, ето защо не използвам записи, направени преди месец или година. Искам да слушам теб!