Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Позволи му да я отдръпне от прозореца — онази мярка против електронното подслушване, до която Марс прибягваше механично, без участие на съзнанието си. Преведе я през хола и я побутна към банята. Там бавно развъртя крановете на ваната. Оказа се, че днес има дори топла вода…

Свалиха бельото си и бавно се отпуснаха във водата. Беше много приятно. Седнаха един срещу друг, преплели крака.

Той се засмя и целуна връхчето на носа й.

— Знаеш ли, изпитвам страхотна нужда да ти се изповядам — прошепна Марс. — Но това е опасно, тъй като съм изправен срещу могъщ и безкомпромисен враг като Валери Денисович… Напоследък имам желание да ти говоря за такива неща, които доскоро не бих се осмелил да споделям дори със себе си. Лудост, нали? — Устните му се впиха в нейните, от устата й излетя неволен стон.

— Не е лудост — прошепна със затворени очи тя. — Мисля, че това е напълно нормално за влюбените…

— Точно в това е проблемът — въздъхна Марс. — За човек като мен е опасно да бъде влюбен, бих казал — дори нездравословно.

— Защо?

— Защото ти ще бъдеш слабото ми място.

Ирина неволно си спомни какво й беше казал Валери: отказал да има дете, защото едно дете би го направило уязвим за враговете… Господи, колко си приличат двамата, въздъхна в себе си тя. Но приликата е външна, достатъчно е само да одраскаш с нокът фасадите им, за да разбереш това… Те носят маски, под тях други маски — само така могат да гледат на външния свят… В душата на Ирина потрепна вълнение. Нима тя — обикновената чиновничка, наистина беше успяла да надникне зад маските на двама от най-влиятелните мъже в Русия? Нима наистина беше спечелила любовта на единия от тях? Изведнъж се почувства силна и уверена, за пръв път усети, че държи нещата под контрол. Сега й трябва още малко търпение. Още съвсем мъничко! А после властта ще бъде в ръцете й. После — когато разкрие всички мрачни тайни, криещи се в душите на тези влиятелни мъже. Тя не беше наивна и знаеше, че Марс също не е светец. В днешния свят никой не може да концентрира в ръцете си толкова власт и влияние, без да направи компромис с личния си морал.

Предишната Ирина положително би потръпнала от страх от подобно заключение, но тя вече не беше предишната Ирина. Властта я промени. Вече ясно виждаше, че правилата на играта са различни — както за нея, така и за Марс и Валери. Правила, които едва ли имат нещо общо с живота на обикновените хора…

Надникна в очите на Марс и разбра, че никога няма да му признае за заговора на Валери. Това беше тайната, с чиято помощ можеше да манипулира и двамата, следователно няма да се раздели с нея за нищо на света…

— Ще ти разкрия една тайна, Ирина — прошепна Марс. — Но само ако обещаеш, че няма да я споделиш с никого…

— Обещавам.

— Предполагам, че Валери Денисович ще ме направи на кайма, ако разбере, че изпитвам дълбоки симпатии към нелегалната националистическа организация „Бялата звезда“…

Ирина внимателно го наблюдаваше през облаците пара и полуспуснатите си клепачи. Това беше последното нещо на света, което очакваше да чуе. И вероятно затова се почувства напълно обезоръжена.

— Валери Денисович се преструва, че търси компромис с Балтийските републики — продължи Марс. — Затова вдига толкова шум около договора, който им предлага… Но свободата в този договор е напълно илюзорна. Другата му ръка е свита в юмрук и този юмрук ще се стовари върху украинците — неговия собствен народ. Представяш ли си? — ръката му се спусна върху косата й и леко започна да я гали. — Въпреки промените, думичката „национализъм“ продължава да е мръсна думичка за онези, които обитават Кремъл… Равносилна на предателство. Мнозина влиятелни люде са убедени, че президентът окуражава демократичните промени в Източна Европа само за да неутрализира натиска на Запада по отношение на Балтийските републики…

Марс взе ръцете й и я привлече към себе си:

— Искам да разбереш едно: „Бялата звезда“ е организация, която трябва да бъде официално призната. Разбира се, ако не се окаже в ръцете на фанатизирани терористи… Трябва да последваме примера на Полша. Там никой не си правеше илюзии относно „Солидарност“. Възникването на този профсъюз беше факт, беше израз на народната воля… При нас нещата не са същите, но управниците рано или късно ще разберат, че тяхната сила и опора е народът. Населението на всички съветски републики. Колкото по-дълго потискаме личната свобода на това население, толкова повече се отдалечаваме от него… Вместо да прегръщаме тези хора, ние ги хвърляме в затвора… Нещата могат да се променят, стига да дадем някакви шансове на „Бялата звезда“. И аз съм твърдо убеден, че трябва да им ги дадем…