Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Стрелна се напред и надолу, към коленете й. Хоно го блокира с „ирими“, после механично мина в контраатака. Дълбоко в корема й се появи приятно чувство на сигурност. Това беше „ва“ — центърът на вътрешната душевна енергия, носещ облекчение, съдържащ възторга на рибата, успяла да се откачи от рибарската кукичка…

— Така вече е по-добре — подвикна Големия Езо и отново мина в атака.

Въпреки едрия си ръст, той се движеше с невероятна пъргавина. Хоно обаче разгада стратегията му и бързо намери противодействие. Езо очевидно обичаше да напада непрекъснато, без никакви паузи. Вероятно разчиташе на умората на противника, която би го принудила да допусне грешка. Достатъчно, сръчна да се справи с тези постоянни атаки, Хоно скоро изработи и собствената си стратегия. Усети, че ако е достатъчно бърза, без съмнение ще успее да пробие зашитата му и да нанесе контриращ удар.

Използвайки поредица от блокиращи „ирими“, тя се отказа от контраатаките и търпеливо зачака удобния момент. Трябваха й няколко секунди в повече, за да разгадае поредния му ход.

Моментът се появи в средата на дълга серия агресивни удари. Блокирайки първите два, тя предусети посоката на третия и се стрелна напред. Оказа се обаче, че Големия Езо беше готов да я посрещне, а серията удари са били повече финтове, отколкото истинско нападение. Твърде късно разбра, че е попаднала в капан. Озовала се по гръб върху татамито, тя изпита неволно възхищение от майсторството на противника си, който се тръшна върху нея и опря в гърлото й ръба на мазолестата си длан.

— Много добре, госпожо Канзей — изпъшка Езо и й подаде ръка да стане. — Но все пак, недостатъчно добре…

Срещнаха се след час и половина в ресторанта на клуба, разположен на третия етаж. За това време Хоно се изкъпа, разтърка тялото си с благовонни масла, после взе още една вана. Когато влезе в съблекалнята, дрехите я чакаха в шкафчето — изпрани и изгладени.

За разлика от белотата на входния вестибюл, ресторантът беше облицован със сив, необработен гранит. Стените бяха заети от високи и тесни прозорци, отвъд които панорамата на Токио изглеждаше някак геометрична, като странно произведение на изкуството.

— Обадиха ли ти се от офиса? — попита Хоно, докато се настаняваше на масата срещу него.

— Трябва да се научиш на търпение, госпожо Канзей — въздъхна Големия Езо, докато униформен келнер пълнеше чашите им с ледено бяло вино. — Именно липсата на търпение доведе до поражението ти в дожото…

Хоно отмести луксозното меню и го погледна в очите:

— Искам да зная какво е стлало с Гийн! Искам да си върна дневниците!

Големия Езо отпи глътка от чашата си и спря замислен поглед върху лицето й.

— Дай да си изясним един важен въпрос — въздъхна след известна пауза той. — Загрижена си за дневниците на покойния си приятел Саката или се безпокоиш за живота на професор Гийн?

— И двете, по дяволите! — тръсна шава тя.

— Ами ако стане така, че можеш да получиш само едното? — търпеливо я изгледа Езо. — Кое би предпочела?

— Сериозно ли говориш? — въздъхна Хоно. — Или пак започваш една от своите дебелашки шеги?

— Говоря напълно сериозно.

— Тогава не ми задавай идиотски въпроси!

— Съвсем не са идиотски, мога да те уверя в това…

— Що за човек си ти? — избухна Хоно, после се овладя и отново въздъхна: — Е, добре… Разбира се, че животът на Гийн е далеч по-важен от два тефтера с драсканици!

— Така ли? — изгледа я над ръба на чашата си Езо. — Ами обещанието, дадено пред Саката, госпожо Канзей? Нима ще пренебрегнеш своето „гири“?

Срам нахлу в душата на Хоно. Загрижена за живота на Гийн, тя беше забравила напълно за своя дълг към мъртвия приятел.

— Въпросът ти е коварен, но несъществен! — рече ядосано тя. — Прекрасно знаеш, че в случая отговорът ми е без значение!

— Напротив — поклати глава Големия Езо и остави чашата си на масата. — Въпросът ми е типичен за вярващите в мъдростта на дзен-будизма… Дълбоко грешиш, ако мислиш, че е излишно да отговаряш, защото те подвеждам… Дзен-будистките гатанки предлагат изход от душевното раздвоение, госпожо Канзей… Вече те предупредих, че трябва да си готова на всичко. Ти ме увери, че си готова, даде ми думата си. Но още при първото препятствие се отмяташ и започваш да говориш глупости. Не така постъпва истинският воин, госпожо Канзей. Какво би си помислил за теб покойният Саката-сан?

Хоно не издържа, скри лице в ръцете си и захлипа. Големия Езо търпеливо изчака отминаването на пристъпа, после тихо попита: