Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Ирина надникна в тъмните му очи и тихо прошепна:

— Случайно и моето мнение е същото…

— Знаех си аз — усмихна се Марс и избърса ситните водни капчици от бузата й. — Сега вече съм сигурен, че ще ми помогнеш да открием лидерите на „Бялата звезда“ и да си поговорим с тях…

— Аз?! — погледна го удивено тя. — Как бих могла да сторя това?

— Спомних си, че на няколко пъти летя в командировка до Америка — отвърна все така усмихнато той. — И вероятно си се натъкнала на някой от тамошните привърженици на „Бялата звезда“. Доста хора в Америка имат желание да помагат с каквото могат: пари, оръжие, пропагандни материали…

— Може и да е така — сви рамене Ирина. — Но аз не съм срещала такива хора.

— Това беше само мое хрумване — промърмори Марс и се премести по-близо до нея. — Значи ще трябва сам да се справя…

— Защо сам? — притисна се в него Ирина. — Двама винаги се справят по-добре…

Ирина се събуди рязко, с разтуптяно сърце. В стаята цареше абсолютен мрак, Марс дишаше дълбоко и равно. Остана да лежи неподвижно, очите й проследиха бледата светлина, помръдваща върху тавана като фина паяжина. После се надигна и безшумно пристъпи към прозореца.

Замисли се дълбоко, опитвайки се да прецени възможностите, които се разкриват пред нея. С усилие на волята потисна нетърпението, надигащо се в душата й. В крайна сметка реши да помогне на Марс да открие представители на „Бялата звезда“ — една дисидентска организация, чието значение очевидно тепърва щеше да расте. И двамата мъже искаха да установят контакт с нея, всеки по свои причини. Марс искаше да помогне на нейните членове, докато Валери се интересуваше преди всичко от съдбата на изчезналия хафний.

Самата тя усети как „Бялата звезда“ започва да я привлича с магнетична сила. В доверието на Марс имаше нещо символично, нещо като пръст на съдбата. „Трябва да му помогна“, каза си Ирина. Подходът на двамата съперници към тази организация й помогна да изостри чувството си за справедливост, в душата й назряваше убеждението, че, помагайки на тези хора да възвърнат свободата си, тя самата ще намери смисъла на собственото си съществуване, изгубен след завръщането й от Кеймбридж.

Кимна с глава, вече виждаше начин да се освободи от дилемата, която разкъсваше съзнанието й. Ще продължи, да шпионира Марс, но сега вече това ще бъде просто фасада за пред Валери. Нейна лична фасада. Ще предава на Валери само това, което намери за необходимо — минимума, който ще я задържи извън подозрението му. Едновременно с това ще го обработва — бавно и търпеливо като археолог по време на разкопки. И така ще получи необходимата информация за „Бялата звезда“? Но преди това й трябваше някаква гаранция.

Не се заблуждаваше и знаеше на каква опасност се излага в опита си да манипулира човек като Валери Денисович Бондасенко. Неволно потръпна, като си спомни за натрапчивия сибирски сън. Даваше си ясна сметка, че Валери може да я прати там само с едно небрежно махване на ръка. И никой не би дръзнал да му се противопостави, включително Марс…

Беше достатъчно умна, за да разбере, че в това решение присъства и личен елемент. Искаше да си върне на Валери, да го измами така, както той беше измамил нея. Отново се запита защо се чувства толкова засегната от него, защо копнее за отмъщение. Нали в отношенията помежду им отсъства близостта, няма я искрената обич?

Гаранция. Ирина знаеше, че гаранцията ще й бъде крайно необходима. Нещо, което би попречило на Валери да я унищожи, ако случайно разкрие намеренията й. Той признава единствено силата на властта, следователно именно власт й трябваше…

Ще се наложи да го следи. Валери твърдеше, че няма тайни, но Ирина беше убедена в противното. Всеки на този свят има нещо, което не би желал да става обществено достояние. Защо пък точно Валери да е изключение?

В бронята на огромната му власт трябва да има някаква пукнатина, независимо колко миниатюрна е тя. Ще трябва да я открие… Очите й се отправиха към непрогледната московска нощ зад прозореца. Въздухът беше тежък и някак застоял, почти като онзи в театралното фоайе…

Проблясъкът дойде внезапно, решението беше взето. Точно така! Ще започне с актрисата Наташа Маякова!

— Ами ако Гийн вече е мъртъв? — попита Хоно.

— Тогава ще организираме погребението — отвърна Големия Езо, надникна в очите й и се разсмя. — Нещо хич те няма, откакто си влюбена…

— Не съм влюбена в Гийн, ако това намекваш! — отвърна Хоно. — Нима забрави за Ейкичи?