Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

— Може би — сведе очи Хоно.

— Затова реших да дойда тук, в университета — продължи след известна пауза Гийн. — Тук винаги съм сред хора, принуден съм да контактувам с тях… Предполагам, че това е един начин да призная грешките на миналото и да направя опит за промяна…

Хоно замълча и той неуверено подхвърли:

— Радвам се, че прие да вечеряш с мен… Съзнавам, че понякога съм бил груб с теб, но това се дължеше на собствената ми психическа нестабилност, на чувството за срам…

Хоно направи усилие да вдигне глава и да го погледне в очите.

— Спрях да играя — простичко добави той. — Най-накрая разбрах колко пагубно ми се отразява хазартът. Изгубих работата си, разделих се с голяма част от близките си хора. Когато осъзнах падението си, първата ми мисъл беше за теб. Бях страшно доволен, че ме напусна, че не позволи да те повлека към дъното… Ако това беше станало, нямаше да мога да си го простя.

— Не зная какво да кажа — въздъхна Хоно и това беше чистата истина. Изповедта на Гийн я завари напълно неподготвена, главата й пламна. Но най-лошото беше, че в сърцето й потрепнаха отдавна забравени емоции. Господи! Старото, дълбоко погребано излъчване все още е живо! Изпита истински ужас, опитът да потисне чувствата, които я обземаха, завърши с пълен провал. „Аз съм една щастливо омъжена жена“, напомни си тя. Нищо, никакъв ефект. Неочакваната му изповед беше нищо в сравнение с това, което виждаше в очите му. Там светеше любовта — топлата и искрена любов, която Гийн беше успял да съхрани през всичките тези години! В душата й помръдна нещо ново и непознато… Но без съмнение приятно.

— Не нищо — тихо промълви той. — Остани на мястото си, нека те погледам. Мога да го правя през цялата нощ, колкото и дълга да е тя.

— Какво си направила?! — удивено я изгледа Големия Езо.

— Дадох му дневниците — отвърна Хоно.

— Не мога да повярвам!

Този разговор се водеше на следващата вечер, в просторния склад на гангстера.

— Нали така се бяхме разбрали? — погледна го тя.

— Бяхме се разбрали само да му кажеш за дневниците! — избухна Езо. — И да го попиташ дали е съгласен да ги разшифрова!

— Той се съгласи — тръсна глава Хоно. — И престани да крещиш, ако обичаш!

— Ще престана само когато си получим дневниците обратно! — викна още по-силно Големия Езо.

— Ако беше видял с каква готовност прие да се върне към предишната си работа, сигурно и ти щеше да му ги дадеш веднага — поясни Хоно.

— Очите ти светят — установи гангстерът и смръщи вежди. — Отвратително!

— Нямаш право да ми говориш по този начин — неволно се усмихна Хоно. — Ти какво, да не би да ревнуваш?

— Аз да ревнувам? — ревна онзи. — И от кого, моля? От някакъв стар и скапан комарджия!

— Вече не играе комар — някак сковано отвърна Хоно.

— Кой ти каза? — присви очи Езо.

— Той самият… Сам се изповяда, че…

— И ти му повярва, а? — простена Езо. — Малкото и глупаво влюбено момиченце му повярва!

— Разбира се, че…

— Глупачка!

— Не смей да ме наричаш така!

— Наистина си глупачка, госпожо Канзей!

Зачервена и с гневно проблясващи очи, Хоно рязко вдигна глава:

— Ще бъдеш ли така любезен да се поясниш?

— Всичко е много просто — отвърна Големия Езо. — Той те е излъгал!

— Грешиш — поклати глава тя. — Аз познавам Гийн.

— Аз пък познавам комарджиите! Те никога не се променят, остават комарджии до края на живота си! Само лъжат, че се променят… Страхувам се, че доста има да учиш, когато става въпрос за човешката същност, госпожо Канзей…

— Ще бъде много по-добре, ако престанеш с тъпите си обобщения! — сряза го Хоно.

— Виждам, че имаш нужда от доказателства — въздъхна Езо. — Знаеш ли къде живее тоя тип? — изчака кимването на Хоно и заповеднически добави: — Заведи ме там!

— Сега?

— Да, веднага! — Големия Езо скочи на крака и я дръпна по посока на изхода.

— Никой не отговаря — прошепна Хоно, след като за трети път натисна звънеца. — Сигурно е отишъл да хапне някъде…

— Да бе, как не! — изръмжа Езо, измъкна тънка метална пластина и ловко я тикна в ключалката.

— Какво правиш? — с недоумение го погледна Хоно.

— На какво ти прилича? — промърмори гангстерът, натисна бравата и вратата се отвори.

— Това не е ли противозаконно? — попита Хоно, докато предпазливо прекрачваха прага.

— Може и да е — отвърна Езо. — Но аз не познавам законите…

Вратата се затръшна зад гърба им, Езо протегна ръка към електрическия ключ.

Хоно само ахна, докато от устата на Езо излетя сложна и изтънчена ругатня.