Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

В този район човек неволно добиваше впечатлението, че живее под вода. Светлината (доколкото я имаше сред стъклено–металните кули на небостъргачите) притежаваше онова размито качество, което е добре познато на гмуркачите — можеше, да бъде сравнявана с гледане през дебело стъкло.

— Какуей Саката беше самурай — рече Големия Езо. — Значи и ние трябва да мислим като самураи. Не успеем ли да възприемем неговия начин на мислене, никога няма да разрешим загадката.

Тайнственото ключе подскачаше върху дланта му.

— Бизнесменът би наел някой банков трезор, Якудза ще предпочете да зарови метална касетка под татамито на спалнята си… А как би постъпил един самурай, когато се налага да укрие нещо ценно?

— Не зная — погледна го Хоно.

— А аз мисля, че зная — ухили се Големия Езо.

След което я заведе в сърцето на града, в „Покритата порта“. Бързо потънаха в модерната част на Токио. Под подметките им скърцаха микроскопичните частици на промишления смог, в ноздрите ги удари отровата на половин милион автомобила с работещи двигатели, замърсеният въздух зачерви очите им. Нощният мрак се разпръскваше от пулсирането на огромните неонови реклами по фасадите на небостъргачите с ярко осветени входни вестибюли, просторни като футболно игрище.

Но дори тук, скрити в малка странична уличка и смалени от металните кули, символизиращи икономическия успех на страната, все пак можеха да се видят останките на един друг, по-стар начин на живот, чиито прости традиции бяха ръководили Япония в течение на векове.

Големия Езо посочи лакираното дърво на шинтоисткия храм и тихо промълви:

— Тук Какуей Саката е търсил уединение, тук е събуждал древното „ками“ на своя свят…

Дръпна въженцето до вратата и сред каньоните на човешкия напредък отекна мелодичен камбанен звън.

— Събудете се духове — вие, които живеете сред горите и потоците! — На лицето му се появи широка усмивка. — Понякога се питам дали има и модерни „ками“, които предпочитат да живеят в стоманена гора, сред неонови реклами на „Сони“ и се возят на бързи асансьори, които за секунди ги качват до стотния етаж! Дали не страдат от акрофобия? 4 4 Страх от височина. — Б.пр.

— Как може да си толкова непочтителен? — поклати глава Хоно.

— Това е едно от най-дълбоко вродените ми качества — отвърна едрият якудза, а Хоно не успя да разбере дали говори сериозно, или пак се шегува. Тя самата никога не се шегуваше, закачките и поднасянията за нея бяха светотатство — все едно да попита Ейкичи дали не е виждал чорапите си или къде е захарницата…

— Глупости! — тръсна глава тя. — Човек се ражда с определено количество вродени рефлекси: плаче, яде, спи… Толкоз. Всичко останало се придобива…

— Възможно е — кимна Езо, все още развеселен. — Значи баба ми е виновна, че все се присмивам на света… Защото тя ме е отгледала, знаеш… Беше много особена старица. Казваше, че ако не се подиграва на този мрачен живот, отдавна да си е направила харакири.

— Точно това имам предвид — ядоса се Хоно. — Убедена съм, че баба ти не е била толкова шантава!

— Напротив, точно такава беше — поклати глава Езо. — Зная това по-добре от теб. Освен това защо мислиш, че да се присмиваш на света е шантаво?

— Ако не е шантаво, значи е погрешно — отвърна Хоно.

— Сигурно затова си станал гангстер!

— Човек никога не става каквото и да било, най-малкото пък гангстер — въздъхна Големия Езо. — Аз произхождам от семейство якудза и е съвсем естествено да бъда такъв.

— Казваш го така, сякаш не си имал друг избор. Но на практика си имал… Причината да бъдеш гангстер е съвсем очевидна — ти обичаш живота.

— Може би — отвърна Големия Езо. — Което все пак е нещо, в сравнение с теб. Аз поне обичам живота…

— Аз обичам съпруга си — побърза да отвърне Хоно.

— Този птичи мозък? — засмя се Езо. — Какво пък можеш да обичаш у търтей като него?

— Това не те засяга. Нима знаеш нещо за света на хора като Ейкичи?

— Повече, отколкото мислиш — въздъхна Големия Езо и вдигна глава към високите кули на Касумигасеки, издигащи се отвъд покрива на шинтоисткия храм. — Зная, че не искаш да споделяш с мен повече от необходимото, но в душата ми потръпва любопитство. Какво те привлича у Ейкичи Канзей?

Хоно нямаше желание да отговаря на подобни въпроси, но се почувства длъжна да защити съпруга си от обидите на тоя бандит.

— Чувството му за чест — рече. — Освен това той има нужда от мен. А пък аз се чувствам сигурна от стабилността, която излъчва…