Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Ръсел изсумтя, но не пожела да влиза в спор.

— Тогава да се прехвърлим в Япония — рече той. — Мисля, че е време да получа повече информация. Кой е този Хитасура?

— Най-младият сред босовете на японската мафия — отвърна Тори. — Действа в Токио, поема ръководството на своя клан, след като сваля стария оябун в безкръвен преврат. Прави го изключително ловко. Старецът бил замесен в някакъв скандал, а Хитасура използва връзките си сред младите правителствени чиновници и потулва нещата. Старейшините на фамилията били толкова благодарни, че решили да го издигнат за ръководител на клана. И не сбъркали: оттогава насам влиянието на фамилията се е увеличило трикратно. Основният съперник на Хитасура е оябун на име Големия Езо… Истински мръсник!

— Всички якудза са мръсници — отбеляза Ръсел.

— Донякъде си прав — кимна Тори. — Но само донякъде. В момента, в който се съсредоточиш върху отделната личност, изведнъж откриваш смайващи неща. Хитасура е именно такава личност… Дължи ми голяма услуга, което означава, че не е нужно да се съмняваме в неговата лоялност.

Ръсел изчака малко, с надеждата, че Тори ще му разкаже нещо повече. Но тя не го стори и той директно попита какво е сторила, за да очаква благодарност от страна на един якудза.

— Това не те засяга, Ръсел — отсече тя. — Не бива да ми задаваш толкова лични въпроси.

Ръсел усети как жената до него отново потъва в особената, чисто японска загадъчност, с която го беше държала на разстояние още при първата им съвместна акция. Но сега той беше твърдо решен да не допусне това, да не позволи развихрянето на тъмните, непознати за него сили.

— Виж какво — тръсна глава той. — Сега положението е доста различно. Защото на дръвника е не само твоята, но и моята глава. Не мислиш ли, че заслужавам да получа някакъв отговор?

— Не — отвърна Тори.

— Слушай, Тори! — напрегнато се приведе Ръсел. — Нима трябва да ти напомням, че ако твоят Хитасура се окаже замесен в контрабандата с хафния…

— Ръс! — ледено го изгледа тя.

— Пет пари не давам дали ти е задължен, или не! — повиши тон Ръсел. — След като убийството на Ариел не е било поръчано от Естильо, остава другата възможност: да е било поръчано от Хитасура!

— Хайде да не прибързваме, а?

Ръсел ясно почувства гнева й. Не би могъл да я обвинява — Естильо и Хитасура са нейни приятели. Но единият от тях вече я предаде, нима е толкова трудно това да стори и другият?

— Извинявай, трябва да отида до тоалетната — изправи се Тори.

Ръсел гледаше стройната й фигура, отдалечаваща се по пътеката между седалките. „Защо не мога да спечеля в спор с нея“, запита се той. Няколко минути по-късно осъзна, че не бяха спорили, а просто разговаряха. Следващият въпрос логично се появи в съзнанието му: „Защо се опитвам да превърна в спор всеки наш разговор? Спор, който искам на всяка цена да спечеля?“

В душата му нещо потрепна. Отново почувства как се разделя с живота, безпомощно проснат в краката на огромния бик… В ноздрите му нахлу животинската воня, червеникавият пясък на арената проскърца в устата му, носейки вкуса на смъртта… В онзи миг вече се беше простил с живота. Червеникавата прах задръсти дробовете му, зрението му помръкна. Болката пулсираше в рамото и глезена, но тя беше нищо в сравнение със застрашителната грамада на звяра, надвесен над него. Грамада, която носеше смъртта… Едва в този кратък миг Ръсел си даде сметка, че животът му е протекъл не както трябва, не както би искал да го изживее…

Стана и се насочи към предната част на самолета. Спря пред една врата и леко почука:

— Тори?

Ръката му завъртя топката, тясната вратичка се отвори навътре. Тори беше на колене пред тоалетната чиния от неръждаема стомана, тялото й се разтърсваше от конвулсии.

Когато се извърна, той видя, че лицето й е бледо като платно, а от очите й капят сълзи.

— Махай се, по дяволите! — промърмори на пресекулки тя. — Остави ме на мира!

Зад него се появи един от членовете на екипажа и той побърза да влезе в тясната кабинка, затръшвайки вратата след себе си.

— О, Господи!

Отпусна се на колене до нея, хвана главата и раменете й. Спазмите продължаваха с неукротима сила, тялото й се разтърсваше. Най-накрая се отпусна в ръцете му, напълно безжизнена. Главата й докосна подутината, причинена от копитото на бика, лицето му неволно се смръщи от болка.

Протегна ръка и успя да докопа купчината с книжни кърпи, прикрепена към стената. Внимателно избърса лицето, устните и шията й, после напълни една чаша с вода. Тя мълчаливо я пое и изплакна устата си.