Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

— Откъде знаеш за Хитасура?

— Погрешен въпрос — поклати глава Естильо. — Правилният е какво знае Хитасура?

Тори се втренчи в него. В душата й се блъскаха толкова много противоречиви чувства, че не знаеше дали някога ще успее да ги разбере. Даваше си сметка, че Естильо ги беше закрилял по време на цялата мисия и без него едва ли биха се справили. Защо тогава не може да му прости участието в контрабандата на супер кокаина? Или просто беше засегната, че я излъга за естеството на бизнеса си? Възможно ли е да се чувства наранена от това?

— Адиос, сеньор Слейд — махна с ръка Естильо. — Сбогом, котенце… Чакат ме страшно много задачи. Ще се погрижа тази свиня Круз да си получи заслуженото, а после ще организирам достойно погребение на Соня — очите му за последен път пробягаха по лицето на Тори. — Може би ще се помолиш за нея…

— За нея — да, но не и за теб! — отсече Тори, обърна му гръб и последва Ръсел, който вече крачеше към изхода на арената.

— Искаш ли да останеш сама?

Тори вдигна глава към Ръсел, който се беше изправил над седалката й. Боингът се плъзгаше на 10 хиляди метра височина с едва чуто свистене на реактивните двигатели.

— Да — кимна тя. Но когато той се обърна, пръстите й инстинктивно докоснаха ръкава му. — Не, остани при мен…

Облегна се назад, от гърдите й се откърти тежка въздишка. Беше й приятно в компанията му, предпочиташе да сложи край на уединението, в което се беше изолирала от момента на излитането им от Картечния град.

— Следваща спирка Токио — обяви Ръсел и крадешком я погледна. — Дано не се окаже, че Сцила ни е прехвърлила в лапите на Харибда…

— Какво искаш да кажеш?

— Ако Естильо е еталонът, по който трябва да съдя за приятелите ти, тогава Хитасура положително ще ни откъсне главите — сви рамене Ръсел.

— Естильо можеше и сам да стори това — изтъкна Тори.

— Знаеш ли, продължавам да се питам защо върши всичко това — въздъхна Ръсел. — Знаел е какво търсим още в мига, в който ти му позвъни от кабинета ми… През цялото време е бил част от него. Защо тогава ни позволи достъп до секретните си операции? Като на всичкото отгоре и лично ни придружи?

— Няма да се преструвам, че зная отговорите — въздъхна загрижено Тори. — Но Естильо ме познава отлично. Дава си сметка, че захапя ли нещо, не го изпускам никога… Според мен е искал да ми осигури най-надеждната закрила и затова се присъедини към нас. В твърдението му, че е обикновен бизнесмен, не се съдържа цялата истина. На практика той е най-големият авантюрист на света… Върховното му удоволствие е да намира нови и нови приключения, да прониква там, където обикновените хора дори не могат да си помислят — раменете й леко се повдигнаха. — Но може би бъркам… Той дойде с нас, осигури ни необходимата закрила, разкри ни голяма част от тайните си операции… Господ ми е свидетел, че съм се заблуждавала по отношение на Естильо… Никога не съм го разбирала напълно.

— Напротив — поклати глава Ръсел. — Разбирала си го прекалено добре. Главно защото си приличате като две капки вода. Само една от оценките ти е погрешна — той не е най-големият авантюрист на света, защото това си ти!

Тори извърна глава към илюминатора и отправи поглед към млечнобялата пелена на облаците, простиращи се далеч под крилата на самолета. После погледна нагоре, към лазурната синева на небето. Какво ли е виждал там горе Грег, въздъхна в себе си тя. Как ли се е чувствал, когато Земята се е смалявала далеч назад?

— Има и още нещо — промърмори Ръсел. Очите й напуснаха царството на ангелите и бавно се върнаха върху лицето му. — Защо, по дяволите, Естильо ни каза за хафния? Каква игра започва?

— Не знам — отвърна Тори. — Но доколкото го познавам, той е искал да разполагаме с тази информация…

— А ако лъже? Ако се окаже, че тези сачми изобщо не са хафний?

— Не, това не е в неговия стил. Далеч по-лесно би било просто да си замълчи. Готова съм да се обзаложа, че онези сачми действително са били хафний.

Ръсел се усмихна и разпери пръстите на дясната си ръка. Върху дланта му лежеше малка найлонова торбичка, в която имаше едно-единствено топче от матиран метал.

— Аз пък няма да се обзалагам, защото си имам мостра — промърмори той, прибра торбичката в джоба си и се намръщи. — Ами ако се окаже, че Естильо е наредил отстраняването на Соларес?

— Нали го отрече?

— Помисли малко… Не го отрече, а само спомена, че все още страда от загубата му…

— За Естильо това е едно и също — поклати глава Тори. — Въпрос на чест. Ариел беше негов приятел, а той никога не би наредил да убият някой от неговите приятели.