Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

— Тори…

— Ръсел, аз…

Само допреди миг всичко беше наред. Беше убеден, че тя ще отстъпи пред мъжката му сила, ще се разтопи в нея. Но мигът отмина и той разбра, че дори да отстъпи, причините за това ще останат тайна за него. Уязвимост, отчаяние, нужда да бъде близка с някого след двете ужасни загуби? Или може би чувство… Чувство, което на даден етап не е в състояние да контролира?

Ръсел искаше на всяка цена да разбере това. Да бъде сигурен, че Тори знае какво иска… Иначе нещата губеха смисъла си…

Стана и й помогна да се изправи. Не каза, че съжалява, просто защото не съжаляваше. Обърна се и я остави сама, насочвайки се към пилотската кабина. Искаше да се запознае с маршрута до Токио — просто ей така, за всеки случай… Освен това винаги предпочиташе да знае къде се намира. Един факт, който в сегашното му объркано състояние можеше да предизвика само иронична усмивка.

Когато се върна в пътническия отсек, Тори вече беше на мястото си. Ръсел поръча сандвичи и кафе. Нахвърлиха се върху тях с неочакван и за двамата апетит, после Тори започна да го информира за нравите в съвременна Япония.

— Човек най-лесно ще разбере тази страна, ако никога не забравя, че там няма лидер, няма индивид, който да носи цялата отговорност върху плещите си — започна тя. — Американците не могат да възприемат този факт. Нито президентът, нито представителите на Конгреса, нито деловите среди или военните… Всички те се чувстват участници в изграждането на нова Япония и вероятно заради това са много обидени, че никой там не си прави труда да изпълнява желанията им.

За момент да оставим настрана факта, че не задават въпросите си правилно, че не могат да изразят желанията си на ясен език… Но инициативата им се прекратява в момента, в който отсреща отказват да приемат езика на долара. На практика никой в Япония няма да признае, че е пряко отговорен за този феномен, защото това би означавало унижение.

Японското общество е уникално в човешката цивилизация и винаги е било такова. Тази страна се „управлява“ (въпреки разтегливия смисъл на тази дума) от органично свързани общности и личности — министър-председателят заедно с управляващата партия, парламентът, възпитаната в самурайски дух бюрокрация, представителите на едрия капитал и Якудза… Така е сега, така ще бъде и в бъдеще. Историята на страната се е погрижила за това — още със смъртта на последния велик шогун Токугава през 60-те години на миналия век, интервенцията на Запада и наложената от Макартър конституция след Втората световна война…

Ръсел слушаше и гледаше. Неволно се запита какво чувства в този миг, докъде се простира фасадата, криеща емоциите й. Външно изглеждаше съвсем като предишната Тори, сякаш случката в тоалетната беше плод на въображението му. Но нима наистина е така? Нима човек може да сдържа чувствата си с толкова воля?

Беше принуден да признае пред себе си, че Тори Нън продължава да е пълна загадка за него. Приличаше на шифър, който го увлича до лудост, но въпреки това не е в състояние да разбере. Фактът, че е близо до нея, че двамата изпълняват заедно конкретна задача, изобщо не му помагаше. Продължаваше да бъде в неведение относно намеренията й, само учудването му нарастваше.

Изведнъж усети, че излъчващата се от тази жена привлекателност заплашва да се превърне в мания. До този момент единствената мания на Ръсел Слейд беше „Алеята“. Веднага след като получи назначението си, Бърнард Годуин го покани на вечеря и директно заяви: „Сега вече ще разбереш какво е да имаш любовница, която не само ангажира мислите ти и действията ти, но и цялата ти душа. Надявам се, че притежаваш необходимите качества да я държиш под контрол…“

Ръсел си спомни тези думи просто защото в течение на работата беше открил, че те са само малка част от лъжите, с чиято помощ го манипулираше Бърнард. Онази тънка и почти невидима мрежа, чрез която Бърнард го държеше в подчинение; същата, с чиято помощ той, от своя страна, се опитваше да манипулира Тори. „Но ние с нея се спречквахме като близки хора, като брат и сестра, въздъхна в себе си той. Затова се беше погрижил Бърнард, направил всичко необходимо и двамата да го виждаме в една и съща светлина. Като справедлив баща, за чието одобрение се състезаваме…“

Сега, гледайки я как му обяснява вътрешните механизми на японското общество, Ръсел изпита желание да стане още по-близък с нея. Усещаше, че в нейните очи Бърнард продължава да е идол, че е готова да изпълни всяко негово желание. С преливащо от вълнение сърце Ръсел се запита дали някога ще успее да прекъсне нишките, които я свързваха с Бърнард по-здраво от стоманени въжета. Знаеше, че ще трябва да започне отнякъде. Може би, като предпазливо й разкрива част от истината за този човек, бавно и постепенно, с безкрайно внимание… Докато й внуши най-главното: че Бърнард без колебание би я пожертвал, ако такива са изискванията на съответната мисия… Но това няма да стане сега. Тори все още не е готова да чуе нищо негативно за Бърнард Годуин, нейния духовен баща… А, погледнато строго егоистично, Ръсел имаше далеч по-важни неща за решаване…