Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Настъпи напрегната тишина. Круз направи крачка напред и заби тежък поглед в очите на Ръсел.

— Не зная каква игра играете, но всичко свърши! — отсече той. — Разполагате с един час да напуснете Меделин — раменете му леко се повдигнаха: — След това не отговарям за вашата сигурност…

— Няма проблеми — приятелски се усмихна Ръсел. — Тръгваме си веднага. Дайте ни това пакетче и…

— О, не — поклати глава Круз. — Трябва да получа възнаграждение за хеликоптера, който ви отпуснах… А и за всичките неудобства, които ми причинихте.

— Пакетчето не ти върши работа — отвърна Ръсел.

— Може би — отвърна онзи. — Но този самолет несъмнено ще е добре дошъл… — очите му изпитателно пробягаха по лицето на Ръсел. — Освен това ми е приятно да зная, че притежавам нещо, което има важно значение за вас. Може и да го изхвърля още утре, но това няма значение… То вече е мое.

Обърна се към изхода, но гласът на Ръсел го спря:

— Първо трябва да се справиш с мен!

— Ти си гринго — отвърна с гръб към него Круз. — А аз не се занимавам с…

— Гринго или не, именно аз открих агента на врага в обкръжението ти! — извика Ръсел. Сърцето биеше лудо в гърдите му, стомахът му се сви от напрежение. — Без мен сега щеше да си труп! — Не обръщаше внимание на предупредителния глас в главата си, не беше в състояние да спре. Искаше да докаже, че има тежест и на бойното поле. Там, сред пущинаците на liano negro, под куршумите на врага той изведнъж беше проумял, че Бърнард Годуин умишлено го излага на опасност, че иска да го накаже и унижи. Защото се беше издигнал в йерархията на „Алеята“ по свой начин, а не като него… И още тогава си обеща да не му достави това удоволствие, да не позволи нито на него, нито на Тори да го видят слаб пред очите на опасността. Тръсна глава и продължи: — А какво ще си помислят твоите сикариос, ако не отвърнеш на предизвикателството на един гринго? Няма ли да им мине през главата, че се страхуваш от мен? Че остаряваш и ставаш мек?

Круз рязко се завъртя, лицето му се наля с кръв.

— Лично разстрелях Соня, когато открих, че е шпионка на Орола! — изрева той. — Лично аз, Кастро Круз! Натиках дулото в устата й и дръпнах спусъка! През цялото време я гледах в очите и видях в тях смъртта! Това ли наричаш мекота? — пристъпи назад и спря на сантиметри от Ръсел. — А сега започвам да се питам дали Хорхе наистина е бил агент на Орола… И как така един толкова добър ловец на шпиони като теб пропусна да открие Соня?

— Изобщо не съм гледал към нея — отвърна Ръсел, усещайки как устата му се изпълва с неприятен металически вкус. — Ще приемеш ли моето предизвикателство, или не?

Круз бавно се огледа. Бойците му стояха неподвижно, в очите им светеше очакване. Главата му кимна, раменете му небрежно се повдигнаха.

— Добре — изръмжа той. — След като си търсиш белята…

Арената беше пуста, сякаш задрямала под слънчевите лъчи. Тук беше оживено единствено в неделя, когато жителите на Меделин запълваха трибуните, нетърпеливи да попият контраста между живота и смъртта, който им предлага коридата.

— Е, добре, сеньор Слейд — промърмори Круз и на лицето му се разля иронична усмивка. — Ти ме предизвика, аз приех.

Тори и Естильо седяха на първия ред, заобиколени от въоръжените сикариос. Ръсел се беше изправил в средата на арената и чакаше.

— Сега срещу теб ще излезе най-добрият ми бик — продължи Круз. — Справиш ли се с него, ще получиш това, което искаш… А ако стане така, че победи бикът, за теб вече няма да има значение у кого е пликчето, нали? Защото ще си мъртъв.

Тори направи опит да разчете мислите на Ръсел, но лицето му оставаше абсолютно непроницаемо. „Ако умре, аз ще бъда виновна, помисли си с въздишка тя. И никога няма да си го простя…“

— Не е нужно да правиш това, Ръсел! — извика тя.

— Как да не е — изсумтя Круз и кимна с глава на един от бойците си. Онзи се изпъна и насочи автомата си в гърдите на Ръсел. — Истинският мъж не се отказва толкова лесно от намеренията си! О, моля за извинение, сеньор Слейд… За момент забравих, че ти не си мъж, а обикновен гринго! А от гринго може да се очаква всичко…

Ръсел не отговори. Очите му бяха заковани върху високият, обкован с желязо портал.

Круз вдигна ръка, после бавно я отпусна.

Порталът проскърца и се отвори, зад него се очерта фигурата на огромен звяр. Въздухът свиреше в ноздрите му, предните крака гневно риеха земята. Ръсел помръдна и бикът се втурна към него.

— Няма ли да му дадете поне рапира? — изкрещя Тори.